Заедно с българския лев: Отиде си Кина Гърбова – гроздоберачката от двата лева

С последен поклон Сухиндол изпрати Кина Гърбова – жената, чийто младежки образ десетилетия наред минаваше от ръка на ръка върху двулевката от 1962 година. Легендарната „гроздоберачка от банкнотата“ си отиде на 81 години в областната болница „Д-р Стефан Черкезов“ във Велико Търново.

„Левът си отиде… и тя си отиде. Странна, жестока символика“, каза с насълзени очи кметът на Сухиндол Пламен Чернев, който лично се сбогува с нея.

В нощта срещу сряда леля Кина получава вътрешен кръвоизлив, след като приема медикаменти за разреждане на кръвта. Линейка я откарва по спешност в интензивното отделение във Велико Търново. Цял град се вдига на крак – сухиндолчани даряват кръв, организира се транспорт, надеждата не угасва до последно. Но съдбата се оказва по-силна.

„Утре щях лично да ѝ връча плакет – за 55 години град и защото е почетен гражданин. Не успях…“, споделя кметът. Само преди месеци общината ѝ поднася подарък за рождения ден – еър фрайер. Тя се обажда, за да благодари. Последен жест на топлина, останал в спомените.

Кина Гърбова е родена на 9 септември 1944 г. в село Батак, Павликенско.

Като ученичка идва в Сухиндол, където съдбата ѝ поднася неочакван миг на безсмъртие. През 1960 г., по време на ученическа бригада в лозята, софийският фотограф Любомир Чаракчиев я заснема сред десетки други момичета.

От близо 200 кадъра, именно нейният печели първа награда на изложба в ГДР.

Две години по-късно България въвежда новите си банкноти.

На двулевката застава лицето на 16-годишната Кина – без договор, без съгласие, без хонорар.

Тя научава случайно, когато парите вече са в обращение. Днес същата банкнота се пази в Британския музей – рекордьор по дългогодишно използване.

Въпреки това, Кина остава скромна жена. Работи като домакин и готвач в детска градина и винзавода в Сухиндол. След пенсионирането си избягва камерите, не търси слава, не обича да говори за „двулевката“. За нея най-важни остават семейството, децата, внуците и правнуците.

Тя бе погребана в родния си град – сред близки, съседи и хора, които са израснали с лицето ѝ в портфейла си.

Една жена си отиде.

Една епоха окончателно затвори очи.