Със съпруга ми сме още млади хора – той е на 37, а аз на 28.
Имаме две деца и винаги съм мислела, че във времето, в което живеем, ангажиментите не могат да се делят на мъжка и женска работа.
Това е абсолютна отживелица! Обаче всичко е въпрос на възпитание, а на моя Сашо то доста му куца.
Мъжът ми е убеден, че не е редно да пере или да простира, мръщи се понякога и като го моля да изхвърли боклука.
Пуска прахосмукачката, но да сготви е изключено – дори закуска на децата не иска да направи. Затова реших да разкажа за един човек, на когото се възхищавам от душа и сърце.
В нашия вход от две години живее младо семейство.
Татяна работи в престижна фирма и получава луди пари. Винаги е облечена елегантно, кара страхотна кола и, доколкото знам, е някакъв шеф.
Съпругът й Калин е много симпатичен и възпитан, инженер по професия, но напоследък е без работа. Само че не лежи по цял ден на дивана пред телевизора, нищо подобно.
Той гледа детето им, което е на година.
Възползвал се от отпуска по майчинство и се е посветил на грижите за малкия Мони.
Храни го, сменя му памперсите, къпе го, разхожда го… И не спира дотук – пере и готви.
За чистенето имат жена, но с всичко останало се е заел Калин.
А когато са заедно с Татяна, изглеждат толкова влюбени и щастливи, че не мога да не им завидя.
Не знам дали ще им е приятно, затова не пиша в кой точно квартал на София живеем.
Искам само да кажа на моя Сашо и на всички, които мислят като него, че има и такива мъже – като Калин.
Шапка му свалям на момчето!
Поли
Снимка: Pixabay.com
