истории

Тайната, която пазим само двамата

Преди години бях лудо влюбена в Сотир, най-добрия приятел на баща ми. Сега, като се замисля колко смешна съм била, направо ме хваща срам.

Но тогава вярвах, че това е голямата любов и той е мъжът на живота ми.

Добре, че беше умен, търпелив и тактичен, че ме сложи на място, без да ми причини големи страдания, без скандали.

Аз все пак му се разсърдих и за да го „накажа“, се хванах с най-голямото леке в квартала.

Как ли не ме молиха нашите да не се занимавам с него, после взеха да ме заплашват, накрая в акцията за спасението ми се включи и Сотир.

Тогава в моите очи той беше най-големият предател и мръсник и аз го намразих.

Продължих да правя глупости с мисълта, че наказвам другите. Накрая се оказах бременна, изоставена, объркана и нещастна.

С майка си не можех да говоря за това, баща ми и без друго имаше проблеми със сърцето. Щях да го довърша, ако му кажех, че вместо диплома ще донеса вкъщи бебе.

двамата
Двамата пазим тази тайна

На кого да приплача, на кого – на Сотир. Отдавна беше разведен и живееше сам.

Без много да мисля, застанах пред неговата врата. Ревнах още щом ми отвори.

Нататък всичко оставих на него – бившата му жена беше акушерка и ме пое от първия преглед до аборта.

Беше готина, разбрах защо Сотир не е искал да се разделят, но и да я дели с някакъв доктор не е могъл.

Моите любовни изцепки останаха нашата голяма тайна. Сигурна съм, че всичко беше спестил на родителите ми. Постъпи като истински приятел – техен и мой.

Няма да забравя онази вечер, когато ме взе от работа, заведе ме в едно кафене и ми каза истината за татко – сърцето му беше толкова болно, че повече нищо не можеше да се направи.

Дори да се беше намерил донор, той не би издържал трансплантация.

Смъртта на баща си понесох само благодарение на Сотир, който не пусна ръката ми, не спря да бърше сълзите ми, не се криеше, а плачеше заедно с мен.

Винаги ще съм му благодарна. Освен за всичко друго, най-много за това, че не се поддаде на глупавите ми свалки.

Не знам какво съм си въобразявала тогава, но той не ми позволи да се изложа. Знаеше си мястото и цената, пазеше и моята.

Щастлива съм, че не загубих най-добрия си приятел заради някакво подобие на любов…

Михаела

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Back to top button