Здравейте, скъпи хора.
Аз съм баба Мария и искам да споделя нещо с Вас. Може пък да ми дадете адекватен съвет и в крайна сметка и вълкът да е сит, и агнето – цяло.
Проблемът ми е такъв, че станах безплатна бавачка на внучката. Някои от Вас сигурно ще скокнат като ужилени, но ми дайте възможност да разкажа какво се случи.
Преди около една година снахата реши, че й е време да се връща на работа. Със сина бяха решили, че парите не им стигат и няма как да оцелеят само с неговата заплата. Тогава внучката беше на 10 месеца. Попитаха ме дали мога да им помогна.
Тъкмо се бях пенсионирала, защото цял живот блъскам и си казах, че е време да си почина. Мъжът ми почина преди години. Докато беше жив, постоянно ме юркаше за нещо. Цял живот тичам и угаждам… Честно казано, не исках да се превръщам в бавачка, но все пак са мои деца, съгласих се.
Проблемът не е в това, че не получавам и една стотинка за труда си. Проблемът е там, че ме имат за даденост. Нито синът, нито снахата ми предложиха финансова помощ, а парите все не стигат. От толкова тичане и притеснения закъсах със здравето и всеки път, когато вляза в аптеката, оставям там голяма част от пенсията си.
Възрастните хора ще ме разберат, знаят колко скъпо е всичко.
Освен това пазарувам и за внучката. Купувам й по-скъпи, качествени храни – не искам да я храня с боклуци.
Всяка сутрин синът минава, оставя я у нас и така двете се гледаме до 18-19 часа. Честно си признавам, че ми е изтощено! Понякога я гледам и през уикендите, защото младите искат да отидат някъде и да си починат. А мен никой не ме пита какво ми е…
Ако им кажа всичко това, страх ме е, че ще се разсърдят и отдръпнат от мен. Искам да им помагам, но не с такива темпове. Вече съм възрастна жена и изнемогвам. Не знам как да им обясня, какво да им кажа. Много ми е притеснено…
В същото време искам това положение да се промени, защото ми омръзна това тичане, носене, притеснение… Искам най-накрая и аз да си почина, да се видя с приятелки, да чета книги… Ей такива нормални, съвсем обикновени неща…
Вие как бихте постъпили на мое място?
Баба Мария
Снимка: Pixabay.com
