Здравейте, скъпи хора.
Аз съм Даниела и съм баба на 59 години. Но душата ми е млада и се чувствам на не повече от 25. Затова не ме е срам да си слагам червило, да нося дълги рокли или да изляза до магазина с най-новите си обувки с панделки.
Поводът да ви напиша това писмо е изказването на снаха ми. Това лято решихме да отидем заедно на море и аз си бях облякла бански костюм.
Не си представяйте нещо фрапиращо и изрязано – все пак осъзнавам, че нямам тяло на тийнейджърка.
Като ме видя по бански, снаха ми Камелия изтърси: “С тези бански ще плашиш хората ли? Моля ти се, скрий си бръчките!”. И после се изсмя на глас.
Бях дълбоко наранена и ми стана много криво.
Но за малко… В крайна сметка аз се харесвам и не виждам нищо лошо в това.
Да, може да съм баба, може да съм на 59, но имам младежки дух. Аз искам да се радвам на живота, искам да плувам или да ям сладолед в горещ ден заедно с внуците си. Нима това е грешно?
Не искам да се затворя в някоя панелка и цял ден да стоя до печката. Не ме разбирайте погрешно – не съм и от супер модерните баби, които не готвят.
Обичам да глезя цялото си семейство, особено внуците. Ако ми кажат, че им се яде нещо, сън не ме хваща – ставам и се залавям за работа.
Не знам защо възрастните хора по нашите ширини трябва да са нещастни и болни, щом навършат определена възраст…
Имам усещането, че това е някакъв неписан закон.
И ако някой кривне от пътя, лошо му се пише – дайте да го атакуваме, защото се е осмелил да живее живота си.
Ако ми позволите, нека баба Даниела ви даде един съвет: понякога е много трудно, но да не ви пука! Злобари винаги ще има!
Понякога семейството също ще ви наранява.
Но живейте живота си!
Ако ви харесва, купете си цветен бански. Ако имате сили и енергия, покорете връх.
В крайна сметка сме дошли на този свят, за да сме щастливи, нали?!
Снимка: Pixabay.com
