Здравейте!
С бившата ми жена се разделихме след бурни скандали и тежък развод.
Заради ината й изгубихме семейното жилище, вилата в едно родопско село и колата, която купихме малко преди да почнат проблемите ни.
Имахме кредит, благодарение на който купихме огромен апартамент в центъра на София. Преди да се разведем, й предложих да го продадем, да погасим заема и да си разделим останалото.
Вярно, не беше много, но все пак щяхме да получим по някоя и друга хилядарка.
Тя обаче се заинати и заяви, че иска да й изплатя половината от сумата, защото държала на жилището. Само че как да извадя 100 000 и да й ги дам на ръка, аз да не съм Рокфелер!
Обясних й това най-човешки, но тя настояваше на своето. Накрая ми писна да се разправяме и спрях да внасям месечните си задължения, а тя не беше в състояние да плаща по 2000 на всяко четвърто число.
Така три години след развода ни банката взе жилището, вилата и колата и двамата останахме без нищо.
Добре че след развода баба ми, която дава два апартамента под наем, се разбра с наемателите си и хората освободиха единия, та имаше къде да ида да живея.
Упорит съм, не се страхувам от работа, бизнесът ми върви и бързо стъпих на краката си.
А бившата ми, която е от малък град в Южна България, трябваше с подвита опашка да се прибере при родителите си.
Имам колега от университета, който живее в същия град.
Скоро ми се обади да ми каже, че оная змия, както я нарече, изврънкала от техните да продадат някакви ниви и да й купят кола като тая, дето ни я взе банката.
И хората какво да правят, една им е, купили колата.
Да, ама след седмица я откраднали и така и не я намерили.
А най-учудващото е, че бившата ми заявила, че сто процента това е моя работа.
Да се смееш ли, да плачеш ли!
От четири години вече не сме заедно, а тя все още си мисли, че е центърът на Вселената.
Искам само да й кажа: Отдавна не си голямата работа, моето момиче, свиквай!
Красимир
Снимка: Pixabay.com
