Здравейте.
Аз съм баба Бонка и следя редовно историите, които публикувате. Днес реших да споделя и своята болка. Ще се радвам да ми дадете някакъв съвет и поне малко да се успокоя.
Имам едно дете. Син на 29 години. Преди 3 години ей така реши, че ще работи в Германия. Замина при свой съученик и ми каза, че планира да събере пари и после да се прибере в България и да се ожени за тогавашната си приятелка Станислава. Бях щастлива, защото виждах пред себе си млад човек, който иска да поеме голяма отговорност. Казах му, че го подкрепям и дори му дадох пари за билет и квартира.
Първата година всичко беше наред. Той се обаждаше всяка седмица и дори ми изпрати пари няколко пъти. Споделяше ми, че обича приятелката си, въпреки разстоянието. Обясняваше ми какво се случва на работа и т.н. Проблемите започнаха на втората година, когато въпросният негов съученик се прибра в България и синът ми заживя в една къща с други българи. Започна да се обажда все по-рядко и обясняваше, че е много зает.
Не съм искала, но спря да праща и пари. Един ден не издържах и го попитах какво става. Ядоса се и започна да вика, че са се разделили със Станислава и че искал да живее живота си.
Не знаех какво става до деня, в който срещнах случайно неговия съученик в нашия град.
Директно го попитах дали знае нещо и той ми разказа, че синът ми се е събрал с пияници и купонджии.
Почти всяка вечер се напивали, а през уикендите ходели по барове и дискотеки, за да изхарчат изкараните пари.
Казвам ви, прилоша ми!
И че всъщност девойката казала на сина ми, че не й е приятно да го гледа пиян, когато се обаждал, и затова той я зарязал.
Всеки ден му се обаждам, но през последните седмици не ми вдига. Беше ми обещал да се прибере за Коледа, но явно сега няма такова намерение…
Дайте ми някакъв съвет как да постъпя. Вече не знам какво да мисля и какво да му кажа. Как да го вразумя? Много ми е тежко!
Баба Бонка
