Почувствах се съсипана: Николай беше обсебен от идеята да има собствено дете!

Никога не бях изпитвала желанието да имам дете, преди да срещна Николай. С него бъдещето ми изглеждаше предрешено.

Когато се оженихме, си обещахме да останем сплотени завинаги, каквото и да се случва в живота ни.

Бяхме толкова влюбени, че можехме да посрещнем спокойно всеки проблем. Тогава не подозирах, че нашият силен стремеж да създадем идеалното семейство постепенно ще разруши връзката ни.

Никога не си бяхме представяли, че любовта ни би била възможна, без да имаме деца. През първите шест месеца на нашия брак Николай беше такъв, какъвто го харесвах – оптимист, мил човек, който ме познаваше добре и знаеше какво ще кажа, още преди да отворя уста.

Вече се тревожех, че не мога да забременея, но той спокойно казваше: „Малко търпение, ще стане!” Само че времето минаваше и нещата постепенно започнаха да се променят.

Когато измина година, ние вече не правехме любов както преди, появи се напрежение и нещо като задължение се промъкна в леглото ни. Опитвах се да се отпусна, но непрестанно мислех, че трябва да забременея, вместо да се наслаждавам на интимния ни живот. Чувствах също, че и Николай е напрегнат, съсредоточен в „целта”.

Първоначално си говорехме спонтанно и откровено….

После решихме въобще да не засягаме темата и да мислим за други неща. Все едно, бременността не идваше. В началото на всеки месец се натъжавах, а Николай мълчаливо изживяваше неуспеха.

Пръв той предложи да се консултираме с лекар. Когато гинекологът ни заговори за „асистирана репродукция”, не забелязах Николай да е против този метод. Никога не бих взела такова решение сама, затова по пътя към къщи го попитах докъде би стигнал в името на тази наша мечта. Той отговори: „Докрай!”

Когато изследванията показаха, че проблемът идва от мен, между нас се появи празнина. Бях смутена от реакцията на Николай, защото той нищо не каза, просто не можа да прикрие разочарованието си, дори беше ядосан.

През този период си дадох сметка, че като дете от многодетно семейство той не може да си представи живота си по друг начин, освен като баща на няколко деца. Мълчанието между нас ставаше все по-тежко.

Лекарите ме насърчиха да опитам оплождане ин витро.

Реших да опитам, но нищо не се получи. Чувствах се изтощена психически и все по-сама. След втория опит разбрах, че може би никога няма да успея и прекратих всичко.

Обясних на Николай, че не искам да се чувствам в тежест и че трябва да опитаме да живеем живота си, вместо да таим нереалистични очаквания. Когато няколко седмици по-късно му заговорих за осиновяване, той изкрещя, че не иска „утешителна награда”. Това ми се видя прекалено грубо.

Николай беше обсебен от мисълта за собствено дете. Очевидно, за него беше невъзможно да бъдем семейство, ако нямаме деца и преди всичко син, който да продължи рода му и да го накара да се чувства силен мъж.

Помислих си, че опитите за зачеване ин витро са съсипали връзката ни. Исках да заличим травмите и да заздравим любовта си. Но вместо това следваха скандал след скандал.

Една вечер Николай ми каза: „Аз размислих. Ние не можем да бъдем щастливи заедно. По-добре да се разделим.” Да чуеш такива думи от устата на човека, когото обичаш, е непоносимо.

Почувствах се съсипана!

Помолих го да си тръгне веднага. Изживях това като двойно наказание – останах и без деца, и без мъж. Имах чувството, че съм захвърлена като непотребна вещ.

Истината е жестока – мъжът ми ме напусна, защото съм безплодна. Да, така е, но това не е цялата истина.

Той ме напусна и защото е егоист, защото искаше на всяка цена да има син и беше неспособен да се изправи срещу реалността, наложена ни от природата. Това вече е само негов проблем. Аз заживях отново в мир със себе си.

Беше ми нужно време, за да се съвзема, въпреки че ще остана ранена завинаги. Такъв е животът. Поне се уверих, че любовта ни не беше достатъчно силна и всъщност не бяхме един за друг.

Едва ли щях да успея без помощта на психотерапевт да си възвърна загубеното, тоест вярата в себе си и самоуважението. Днес това е отгърната страница от живота ми. Разбрах, че не съм била виновна за нищо. На мястото на бившия си мъж аз не бих съсипала брака ни.

Сега живея с друг човек, който знае как да ме направи щастлива. Още в самото начало му казах, че не мога да имам деца. Може би защото той вече има две деца от първия си брак, реакцията му беше напълно спокойна. Погледна ме в очите и ми каза, че най-важното за него е нашето щастие заедно.

Историята е публикувана в „Журнaл за жeнaта“

Снимка: Pixabay.com