С Пламена бяхме колежки. Аз работех в един от отделите на фирмата, тя – в друг. Не знам защо и как я бяха кръстили Пламена, но тя наистина беше такава – като огън. Понякога усмихната, друг път – намусена, почти като времето – непредсказуема, но най-често бурна.
Имаше огромно обаяние, а освен него и страхотна хубост. На един от тиймбилдингите на фирмата, в един планински курорт, помня как всички колеги мъже впиваха поглед в нея, когато тя се спускаше със ските си по пистите с искрящозеления си ски екип.
Пак на този тиймбилдинг тя разказа за сина си. Едно от нещата, които коментирахме, беше колко усещането ни за успеваемост в службата ни е право или обратно пропорционално на родителстването ни. Тогава тя разказа за взаимоотношенията си със своя син, сега като се замисля, той явно беше точно подобие на нейния характер – дързък и непредсказуем.
На финала на тиймбилдинга дойде мъжът й, който си я прибра със спортната си кола и заминаха на друг ски курорт. После без нея като че ли всичко опустя. Бяхме като ваза, на която са взели единственото озаряващо цялата стая цвете.
На Пламена й се отдаваше всичко.
Например, да подбира умело дрехи, с които да изглежда хем прилично-стилно, хем секси, да води интригуващи разговори, лесно да създава контакти.
Да успява изискано да „замазва“ грешки – свои и чужди, да готви добре, да аранжира цветя, да шофира по мъжки самоуверено и най-вероятно още доста неща, които не съм се сетила да добавя в списъка, а и за които може би дори не подозирам.
Преди около два месеца тя имаше рожден ден. Той съвпадаше с фирмено съвещание и тя почерпи от богато по-богато. Почерпих се и аз. Бях закъсняла малко и едва после научих кой е рожденикът.
В първоначалната си обърканост и бързина толкова силно почти гръмогласно й поднесох пожеланията си и не си дадох сметка, че думите ми вероятно се чуват от всички.
Пожелах й здраве и много любов от двамата мъже в живота й.
Имах предвид съпруга й и сина й, защото съгласете се, че няма нищо по-важно от това човек да се чувства обичан вкъщи от половинката в живота си и децата си.
Пламена ми благодари, съвещанието започна, задачите на всички ни за предстоящите месеци бяха раздадени и аз се чудех как ще успея да се справя с кратките срокове. Следващата седмица се вглъбих в работата, захванах се здраво за задачите от първия проект, когато неочаквано започнаха да се появяват някакви малки пречки.
Клиенти, с които работя, отказаха сътрудничество, колата ми остана без място за паркиране, защото всяка сутрин друг колега ме изпреварваше и вземаше моето паркомясто.
Колкото и рано да отивах, колата му все си беше там. После разбрах, че колата просто си нощуваше пред фирмата, а той идвал с друга.
Някак също изведнъж недоволен клиент от работата на отдела, който ръководех, се оплака от мен пред шефа на фирмата. Уж глупава жалба, но последва разговор с шефа, мъмрене и т.н.
Имах чувство, че е започнала някаква адска серия на неудачи.
Питах се дали на колегите им се случва същото. Стигна се до там, че шефът ме предупреди, че сериозно ще обмисли моето оставане във фирмата, ако последва още една жалба.
Имах нужда да утеша гнева си и мъката си и реших да поканя съпруга си да излезем на ресторант, да пийнем по нещо и да разпусна от натрупаното напрежение.
Сетих се за един ресторант почти във вилната зона на града – приятно и закътано местенце с тиха музика и неподправен уют. Обадих се и резервирах места.
Когато отидохме и седнахме, само една чашка се оказа, че ми беше достатъчна, за да се разплача и десет пъти поне да попитам мъжа си какво се случва с мен. За да не отговори на въпросите ми – съпругът ми ме покани на танц.
Танцувахме гушнати, дори за момент си казах, че сме точно като тийнейджъри, които искат да усетят топлината на другия. Добре, че беше той и в едрото му мъжко тяло да потърся утеха и закрила.
И в този момент в дъното на дансинга видях Пламена – още по-силно от мен гушната в мъжа си. Каква бе изненадата ми обаче, когато се вгледах в мъжа и видях съвсем друг човек – не онзи със спортната кола.
Докато песента вървеше, танцуващите малко по малко променяха местата си на дансинга и малко по-късно Пламена беше лице с лице към мен.
Когато и тя ме разпозна, лицето й пламна.
Тя бързо махна ръцете на мъжа от тялото си, каза му нещо и седна гневна. След края на танца с мъжа ми трябваше да минем покрай тяхната маса.
Когато минах покрай нея, тя с невероятна ярост просъска: „Ако и сега кажеш на всички – този път ти гарантирам, че ще те унищожа“.
В този момент получих отговор за всичките си неудачи – в тяхната основа бе Пламена, която имаше любовник, същата тази Пламена, която в пожеланието ми пред всички колеги е разбрала съвсем друго нещо, а именно че оповестявам публично нейната тайна връзка. Пламена, в чийто очи проблесна гневно дяволче, когато й честитих рождения ден.
С Пламена вече не сме колежки. Пет месеца по-късно тя се премести в друг клон на фирмата. Сигурно и там ще черпи от богато по-богато за рождения си ден. Да му мислят само новите й колеги кога и какво ще й пожелаят.
А аз вече сериозно внимавам как се държа на чужди празници. И най-вече какво пожелавам.
Д.М.
Източник: „Журнал“
