Никога не бях достатъчно добра за родителите си – постоянно ме сравняваха с други
Въртя се в един порочен кръг
Здравейте.
Името ми е Мая и съм на 29 години. Завърших висше образование с много добър успех и в момента работя по специалността си. Получавам сравнително висока заплата за нашите ширини, чисто финансово се оправям отлично, но не ви пиша, за да ви се хваля.
Личният ми живот е абсолютно дъно, защото имам прекалено много комплекси. Откакто се помня, родителите ми постоянно ме сравняват с другите и никога не съм достатъчно добра за тях.
В училище бях примерна и винаги оценките ми бяха отлични. Това обаче не стигаше… Мама и татко ме укоряваха, че не работя, а дъщерята на комшийката Анелия била сервитьорка в лъскаво заведение и правела големи пари от бакшиши. За мен образованието винаги е било по-важно и затова учех – нямах време за друго. Разбира се, вкъщи помагах с каквото мога, но те пак недоволстваха.
Когато дойде времето за бала, категорично ми заявиха, че нямат пари за глупости като рокля и обувки. Не отидох на бала, нищо че бях отличничката на курса…
Понеже не исках да ги злепоставям, казах на всички, че ще уча за кандидат-студентските изпити и не отидох. Плаках 3 дни, но на тях не им пукаше. Всъщност, не съм сигурна дали изобщо ме забелязаха, защото постоянно бяха на работа или някъде другаде с техни приятели.
Ще попитате защо тези хора се държат така.
И аз си задавах този въпрос дълго време, като един ден мама просто изтърси, че съм им развалила всичките младежки планове и не съм била планирана.
Честно казано, почувствах се ужасно! Исках да избягам някъде и да не се върна повече.
Бях щастлива, когато ме приеха в университет в далечен град и без да се замислям, заминах. Мама и татко и този път не забравиха да ме сравнят с братовчедка ми – тя била приета в град, близък до нашия, а аз – в най-далечния.
След изпитите веднага започнах работа и успях да поспестя някой друг лев. Преди първия семестър взех пари назаем и от един роднина. Обещах, че ще му ги върна до няколко месеца и успях.
През първите месеци ми беше изключително тежко – работех на две места и се стараех да присъствам на повечето лекции и упражнения.
Сега, като се замисля, не знам как съм успявала тогава… Почти не спях, пиех кафе след кафе. Не харчех пари за глупости и не мога да се похваля със забавни студентски години, за разлика от много мои колеги.
Днес съм добре. Имам работа, позволявам си почивки, но с родителите ми не поддържаме почти никакъв контакт. Надявам се да са добре без мен и най-накрая да имат достатъчно време и пари за всички неща, които не са успели да направят заради мен.
Проблемът ми е, че нямам приятел. Не съм имала и сериозна връзка досега. Всеки път, когато някой ми направи комплимент, не знам как да реагирам и къде да избягам.
Не се чувствам пълноценна жена и явно не мога да преодолея всички травми от детството си. Не знам какво да променя, за да се почувствам по-добре и да изляза от дупката, която ме е засмукала. Въртя се в един порочен кръг и си мисля, че не заслужавам щастие…
Моля, дайте ми някакъв съвет!
Мая
Снимка: Pixabay.com
Мила моя, избави се от миналото. То само ще те дърпа назад. Живей за настоящето и бъдещето. Излизай на разходки, срещай се с хора, ходи на почивка, уикенди, спортувай. Във фитнеса, на стадиона, по площадките е пълно с много хора. Общувай с хората. Да се бетонираш в себе си е страшно. Знам го от личен опит. Намери си хоби, но да е сред хора. Родителите ти са много големи егоисти. Ще дойде време да са болни, стари и самотни. Няма да има кой да им отвори вратата хляб и вода да им даде. Сега са още здрави и активни. А ти си намери половинката, създай семейство и деца да имаш, на които да дадеш обичта, която на теб е липсвала. Успех, момиче! Живей си живота и бъди щастлива.
Ако снимката е истинска си млада жена и изглеждаш доста добре , така че кандидати ще има колкото до миналото когато си била подтискана през целият си живот със сигурност няма да го забравиш и ще си носиш психологичната травма докато си жива .Ако историята е истина тогава си и доказала че си достатъчно умна силна и упорита и не се нуждаеш от помощ единственото което наистина ти трябва е да си повярваш Хубавото от изпитанията през живота ти е това че си събрала доста мъдрост и знаеш как не трябва да се отнасят със теб и със какво не трябва да се примиряваш ,колкото до комплиментите достатъчно умна си за да не вярваш на празни думи не слушай какво ти говорят гледай какво правят не вярвай сляпо .Ето ти една истина стара колкото света: Във живота на всеки един човек има хора които ще са истински за него (ще може да работи със тях, живее със тях ида им се довери напълно ) но те са много малко пръстите на едната ти ръка ще са достатъчно да ги преброиш, така че не отхвърляй никога без да си помислила добре и не бъди неуважителна .Във всяка една връзка независимо от какъв тип е дали сте приятели, колеги, партньори има 3 основни фактора за които и двете страни трябва да положат усилия и да дадат време да ги изградят 1 Уважение 2 Доверие 3 Лоялност нарушиш ли едното ги иш и трите връзката умира няма я основата на която се гради…
Мила Мая свържи се с мен.в феиса ще контактувам с теб ще те извадя от дупката която те съсипва намери ме в феиса търси стрихи Йорданов
Здравей, мило дете!
Моите искрени поздравления за всичко, което си постигнала!
В живота не е важно какво са ти дали „на готово“, а какво си успял да постигнеш сам. Сега си представи, че си била разглезено момиче на мама и тате, от което не е станало нищо, защото всичко е давано на момента. Нямаш амбиции, нямаш коректив за това, каква НЕ искаш да бъдеш.
Ти имаш цял живот пред себе си, за да се развиваш, да си успешна и щастлива.
Колкото до приятел, не е важно да ГО имаш, а какъв приятел имаш. Хората като теб са 1 на хиляди. Вече всички са безцеремонни, нахални и с голямо самочувствие. Търси себеподобен, защото другите не са за теб. Аз вярвам в съдбата и в това, че всеки има свое място в света и свое време за всичко. Не бързай и внимавай за какво се молиш! Не случайно се казва, че най-много сълзи са изплакани за сбъднатите мечти…
Бъди търпелива и упорита. Всичко идва навреме, но само ако умееш да чакаш!