Не му признах истината! Не искам да загубя съпруга си…

Преди година, едва 19-годишна, забременях от едно гадже. Като разбра, той ми каза да се оправям и се запиля в чужбина.

Докато умувах как да се измъкна от ситуацията, стана късно за аборт. Ако разбереше баща ми – много строг човек, щеше на мига да ме изгони от вкъщи. Не знаех какво да правя.

Реших, че единственият начин да прикрия резила си е да се омъжа час по-скоро. Най-подходящ се оказа Кирил – разведеният ми съсед. Беше доста по-голям от мен, но отдавна забелязвах погледите му върху себе си.

Не беше красавец, но беше заможен и добър човек. Преди не му обръщах никакво внимание, обаче сега се завъртях около него и приех поканата му да ме заведе на кафе. После успях да го изкуша и още същата вечер се оказах в леглото му.

Седмица по-късно започнах да настоявам да се оженим. Кирил не бързаше, искаше да се опознаем, но аз нямах време да чакам. Бях убедена, че без проблем ще го убедя, че е баща на нероденото ми дете.

Родителите ми бяха много изненадани, когато им съобщих решението си, обаче не го оспориха. Подписахме в тесен семеен кръг, без много шум и бяла рокля. А само месец след сватбата побързах да съобщя на Кирил, че ще става баща.

Той ме изгледа учудено и ме попита дали съм сигурна в това. Прегърнах го и се пошегувах, че една жена има неоспорими доказателства кога ще става майка. Мислех, че с това съм разрешила проблема си, и зачаках с нетърпение бебето.

През следващите месеци мъжът ми се държеше мило с мен, ремонтира една от стаите и я обзаведе с всичко необходимо. Все повече се привързвах към Кирил. На изписването той ни посрещна, поднесе ми цветя и дълго се взира в малкото личице на сина ни.

Имаше обаче и нещо странно в поведението му.

Когато се прибрахме, няколко пъти ме попита дали искам да му кажа нещо. Мислех, че очаква да му разкажа как е минало раждането и му го описах с подробности.

Бях изключила всяка опасност да бъда уличена в лъжа.

Още първата нощ обаче съпругът ми не легна до мен на голямата спалня, а се изнесе на дивана в хола.

Реших, че не желае да ме притеснява, защото съм родилка. Но с времето положението ставаше все по-съмнително.

Вече ми се искаше Кирил да ме гушка и да ме целува.

Той не спираше да говори и да се усмихва на бебето, а мен подминаваше безмълвно като пътен знак. Накрая не издържах и го попитах какво се случва между нас.

Оказа се, че Кирил от първия миг е знаел, че го лъжа. Развел се с предишната си съпруга, защото след дълги опити да имат дете лекарите стигнали до извода, че той е стерилен.

Мъжът ми се надявал, че ще му призная истината, бил готов да ме приеме с детето, въпреки че не е негово. Лъжата ми обаче не можел да приеме.

Сега – нито съм омъжена, нито съм разведена. Не искам да загубя съпруга си, обичам го, а не знам как да го накарам да ми прости.

Наталия

Снимка: Pixabay.com