Една мимолетна изневяра едва не провали живота ми. Съпругът ми беше бесен от ревност. Възможно ли беше все пак да успея да задържа щастието си?
Накуцвайки, слязох от автобуса и махнах ведро на мъжа си, който беше дошъл да ме посрещне. Бях гостувала на приятелка, която живееше в Банско.
– Как можа да се качиш на ски, след като досега никога не си го правила? – запита Росен, уплашен, след като видя бинтования ми глезен.
– Не съм карала ски. Стана по време на танци – отвърнах с усмивка и в същия миг прехапах устни. Изпуснах се. Но вече беше късно.
– Явно добре си се забавлявала без мен – отбеляза мъжът ми сърдито.
Реших да не обръщам внимание на забележката, но Росен настояваше да получи информация за всяка минута от отсъствието ми. Не бях добра актриса. Оплетох се в лъжи. Два часа след пристигането ми мъжът ми вече знаеше всичко: бях му изневерила.
Само веднъж, с непознат мъж, след една пиянска и безпаметна нощ. Беше станало импулсивно и съвсем несъзнателно. Под влияние на алкохола. Дори не помнех името на мъжа, нито пък как точно изглеждаше.
– Моля те, прости ми! – умолявах съпруга си през сълзи.
Росен обаче се чувстваше дълбоко засегнат от изневярата ми. Усещах, че доверието му в мен е изгубено.
Следващите седмици бяха мъчителни – изблици на ревност, упреци и порой от обиди. Всичко това се превърна в непоносимо бреме за мен. Накрая осъзнах, че раздялата бе единственият правилен изход.
Разбира се, беше крайно мъчително да взема това решение. Но го направих. Разговарях с Росен и той събра багажа си. Когато си тръгна, сърцето ми щеше да се пръсне от мъка.
Всъщност аз обичах мъжа си. Нито за миг не бях спряла да го обичам. Затова, когато от общи приятели научавах за поредното му завоевание, страшно много ме болеше.
Двамата продължихме да се чуваме по телефона. Понякога се виждахме приятелски на кафе и всеки път той беше с различна жена. Въпреки че привидно не позволявах да се разбере, дълбоко в себе си страдах жестоко.
Накрая, за да забравя Росен, и аз на свой ред се впуснах в приключения с различни мъже. Никой от тях обаче не можеше да излекува болката ми. Но един ден срещнах човек, с когото като че ли си заслужаваше да опитам.
Борис беше привлекателен мъж и преуспял бизнесмен. Реших, че той е подходящият за мен. Сега знам, че съм се заблуждавала, но тогава исках да внуша на съпруга си: „Виж ме, щастлива съм и нямам нужда от теб.“
Дори водех Борис по заведенията, където знаех, че можем да срещнем Росен. След три месеца новият ми приятел ми направи предложение за брак:
– Искам да се оженим веднага щом получиш развод. Ти си жената на живота ми – каза Борис.
Не подскочих от радост, изпитвах единствено неувереност и страх. Помолих го да ми даде време за размисъл.
Борис се натъжи заради колебанията ми, но уважи желанието ми.
Няколко дни по-късно отидохме двамата на кино. И не щеш ли, на входа засякохме Росен под ръка с червенокоса красавица. Поговорихме малко, като всеки тайничко оглеждаше партньора на другия.
Изведнъж ми стана ясно, че мъжът ми също не можеше да ме забрави, както и аз него.
След края на прожекцията аз и Борис побързахме да си тръгнем. Изведнъж ни наобиколиха няколко пияни или може би дрогирани младежи и започнаха да се закачат с мен. Уплаших се.
– Моля те, помогни ми! – извиках аз към Борис, който стоеше като закован на едно място и сякаш не виждаше какво се случва. Никаква реакция!
И безизразна физиономия. Това ме шокира. Все едно не беше с мен – в този миг, на това място, в тази ситуация. Тогава неочаквано зад гърба си чух гласа на Росен:
– Остави жена ми на мира! – изкрещя той гневно.
Мърморейки, младежът, който междувременно грубо беше хванал ръката ми, ме пусна и цялата компания се отдалечи. Мъжът ми ме прегърна нежно и угрижено през рамо.
– Хайде, да си ходим вкъщи! – каза той спокойно. След това се обърна към жената с него, помоли я да го извини, каза й довиждане и тръгна с мен.
Росен заряза приятелката си на улицата, а аз моментално забравих за Борис. Съществувахме само ние двамата. Не, не беше само заради това, че Борис не ме беше защитил.
Нежното докосване на мъжа ми караше сърцето ми да бие в шеметен ритъм. Знаех, че тази нощ щяхме да прекараме заедно. Преди да заспя, той ми поднесе топло мляко с мед и ми каза:
– Изпий го, любов моя, действа успокояващо! Ще ти помогне да заспиш! После, малко по-късно, когато лежах изтощена в прегръдките му, добави:
– Мисля, че и двамата постъпихме глупаво! Нека опитаме отново да бъдем щастливи заедно! Но първо да си простим! На следващия ден се обадих на Борис и поисках да поговорим. На сбогуване той тъжно каза:
– Усещах, че не ме обичаш.
Отново сме щастливи съпрузи с Росен. Осъзнахме, че не бяхме се грижили достатъчно за любовта си. А после отказахме да се борим за нея. Но тя си заслужаваше.
Вместо да се изясним след първото кривване, бяхме постъпили като деца – обидени и гневни, избягахме един от друг и от отговорността за нашата връзка, защото, истината е, че се уплашихме. Вече знаем, че никога повече няма да ни се случи подобно нещо.
К.
Изт:Журнал
По курортите е така . Яка е..н. има.