Омъжих се за Огнян без капчица колебание – толкова много го обичах и вярвах, че с него ще съм завинаги. Съдбата обаче ми беше подготвила изпитание, което обърна целия ми живот наопаки.
Скоро след сватбата ни той остана без работа, хващаше се ту тук, ту там, но не изкарваше кой знае колко. Моята заплата не стигаше доникъде, особено след като се роди дъщеря ни Зорница.
На мъжа ми много му тежеше това безкрайно броене на стотинките и една вечер, като се прибра, каза, че е намерил решение – искаше да замине при свой приятел в Германия и да работи там, докато си стъпим на краката.
Никак не ми се искаше да се разделяме, на него също, но разбирах, че нямаме друг избор. Вечерта преди Огнян да замине, се любихме дълго и нежно. След онази нощ ми остана някакво лошо предчувствие.
Минаха няколко месеца и постепенно свикнах да живея сама със Зорница. При един пореден разговор с мъжа ми той ме попита дали ще имам нещо против Илко – негов добър приятел, да остане временно у дома.
Налагало му се да се устройва в нашия град и поне докато намери хубава квартира, да остане при мен. Казах, че няма проблем, макар че не ми се искаше много да се съобразявам с чужд човек. Но пък от друга страна с детето нямаше да сме сами и щях да съм по-спокойна. И най-вече – че предложението беше на Огнян и приятелят беше негов.
Още отначало нещата потръгнаха – Илко беше точен във всяко отношение. Помагаше ми за пазаруването, правеше дребни ремонти вкъщи, играеше си с малката.
Понякога вечер, след като тя заспиваше, оставахме да довършим вечерята си, да поговорим на чаша вино или водка.
После всеки си отиваше в стаята и на мен и през ум не ми минаваше да заключвам своята. До вечерта, когато Огнян се обади и ми съобщи радостната новина – имаше 10 дни отпуска и с неговия приятел тръгваха за България.
Бях толкова щастлива, че веднага се похвалих на Илко. Дори отбелязах на календара деня, в който трябва да посрещна мъжа си. Не забелязах, че моят съквартирант изобщо не е толкова възторжен, колкото бях аз.
Каза ми, че му се налага да излезе, набързо си облече якето и дори без „чао“ хлопна външната врата.
Аз пък гушнах Зорница, разказах й, че татко си идва, и след като тя заспа, си пуснах музика в хола и се излегнах да си почина на дивана.
Като чух, че Илко си идва, станах и тръгнах към стаята. Той ме пресрещна в коридора и ме бутна обратно в хола. Беше пиян, груб, агресивен.
Нахвърли ми се и всичко, което последва, беше истински кошмар. Той приличаше на животно, жадно за кръв.
Разкъса дрехите ми, удряше ме, хапеше ме, влачеше ме из целия хол, накрая брутално ме изнасили… Когато дойдох на себе си, него вече го нямаше. И по-добре, защото иначе мислех, че мога с двете си ръце да го убия.
До връщането на Огнян имаше малко време и то не ми стигна да се отърся от преживяното. Когато пристигна и ме прегърна, аз се дръпнах. Не можах да го целуна, а вечерта не му позволих да ме люби.
Мъжът ми беше шашнат от промяната в мен, опитваше да ме приласкае, после започна да ме напада има ли друг, кой е, с кого му изневерявам…
Не събрах смелост да му кажа какво ми причини неговият добър приятел. Страхувах се, че няма да ми повярва, че ще ни помисли за любовници, че ще обвини мен за случилото се.
Оставих го да замине за Германия разочарован от мен, объркан и бесен. Обажда се от време на време, но се интересува единствено от детето. Аз сякаш не съществувам за него.
Но колкото повече време минава, толкова по-трудно ми е да му кажа истината.
Мими
Снимка: Pixabay.com
