Моите родители са на 73 години и още се обичат! Исках семейство като тяхното!

От малка винаги съм искала да имам семейство като това на моите родители, които днес са на 73 години и продължават да се обичат.

Уви, при мен не се получи така!

Първият ми съпруг имаше дъщеря на 4 години, а двамата създадохме още две деца. Бракът ни не продължи дълго. След това се свързах с друг мъж, който нямаше деца и много искаше заедно да имаме поне едно. Така и направихме. Връзката ни се разпадна, без да знам защо точно.

Моят нов приятел има две деца – на 8 и 12 години. Смятах, че с него можем да създадем истинско семейство. Мненията ни по много въпроси обаче се разминаваха напълно.

Той се измъчваше от гузна съвест по отношение на бившата си съпруга и когато децата му идваха у нас (два пъти месечно), аз сякаш не съществувах.

Между мен и приятеля ми се появи напрежение. Обичахме се, но начинът, по който живеехме, не ме задоволяваше. Мечтаех за едно хармонично ново семейство и ми беше трудно да приема тази ситуация.

За щастие, успях да обсъдя с него всичко, което ме измъчваше, и заедно решихме да поправим нещата. Вече съм убедена, че хубавите връзки не падат от небето и трябва да се изграждат съзнателно.

Приех, че някои от мечтите ми ще си останат неосъществени, и вече дишам по-леко.

Например знам, че няма никога да имаме любовна ваканция само двамата, защото приятелят ми прекарва всяка своя отпуска с децата си. От своя страна, аз се организирам така, че да не се чувствам сама – виждам се с приятелки, със сестра ми.

Опитът ме научи, че човек трябва да е солиден психически, за да не остави разочарованията да вгорчат живота му. Проявих мъжество и спасих нашата връзка с цената на една „преразгледана“ мечта.

Магдалена, 40 г.

Мнението на специалиста:

Телевизионните сериали са пълни с истории за разведени, които продължават да се виждат като приятели, за деца от няколко брака, които се обичат като истински братя и сестри, за големи семейни сбирки на бивши и настоящи роднини, преливащи от щастие.

Хубаво… като на кино.

Но тези, които наистина са в подобни ситуации, знаят колко този образ е далеч от действителността.

Щастието във втория или третия брак почива на компромиси…

Компромиси към децата на другия, отгледани по различен начин, към бившите съпруги и съпрузи и тяхната често неизбежна намеса, към самия настоящ партньор и неговото минало.

Историята е публикувана в „Жyрнaл“

Снимка: Pixabay.com