Нови паметници, които спокойно могат да бъдат наречени хай-тек, започнаха постепенно да изместват класическите фигури от соцепохата.
На външен вид модерните монументи по нищо не се различават от събратята си из Европа. Но в един момент те шашкат наблюдаващия ги със своите способности – едни пеят, други говорят, а трети светят.
Първата поява на такъв паметник у нас бе миналата година, когато цар Самуил озадачи жителите и гостите на София със светещите си очи. Творбата е дело на скулптура Александър Хайтов, който е автор и на останалите нестандартни монументи у нас. Цар Самуил свети само през нощта, когато диодите са се нагрели от дневната светлина.
Скулптурата е разположена до столичната църква „Света София“, а точно пред нея се намират ослепените войници на Самуил, дело на Любомир Далчев. Веднага след откриването на паметника заваляха тежки критики към неговия автор и особено към светещите му очи, пише „Телеграф“.
Паралелно с гневните мнения, творбата се превърна в една от най-посещаваните дестинации в София. И до днес там се стичат баби с внучета, туристи и граждани, които не пропускат да си направят селфи с владетеля.
„Работата ми е направена по всички канони на изобразителното изкуство, на италианската школа. Това е нещо, което не изразява автора, а изображението е на преден план. И то си е автентично и реалистично. В Америка например може да искат светещи мустанги, в „Междузвездни войни“ има човече със светещи очи. Хората искат шоу.
Талев е описал такова нещо в романа си, от гледна точка на професионализма това е трудна работа и не всеки може да я направи. Не всеки може да дърпа полиетилен и въжета. Това си е класика.
Докато царят проглежда, и хората проглеждат и си отварят очите, други просто си отварят устата“, защити се тогава пред „Телеграф“ Хайтов. През зимата обаче едното око на монумента изгасна, а както стана ясно, повредата все още не е отстранена.
В началото на февруари още един български владетел светна, този път във Видин. Паметникът на цар Иван Срацимир е осветен в цветовете на националния флаг. Греещият в бяло, зелено и червено владетел бе поставен в парк „Рова“ в дунавския град. Цар Страцимир е изобразен с три кръста, всеки от които свети в бяло, зелено и червено.
„Иконографията е спазена – в лявата си ръка цар Иван Срацимир държи торбичка с пръст, която да му напомня, че е земен човек, въпреки че е владетел. На мен ми харесва.
Ефектът с трите кръста, които са на торбичката с пръст, жезъла и на главата, е поразителен. Те светят“, коментира тогава историкът Оля Миланова от Регионалния исторически музей във Видин.
Малко след това се заговори, че и паметникът на цар Борис I може да свети като тези на колегите му Самуил в София и Иван Срацимир във Видин. Въпреки че Столичната община все още не е обявила конкурс за изработката на монумента, то авторът на двата светещи царе вече има своя концепция за неговия вид. „От 2011 г. си имам проект за паметник на Борис.
Правя си го в ателието, за моя сметка. Доколкото знам, конкурс за новия монумент все още не е обявен, а и не е ясно къде ще се намира. Но ако има конкурс, защо да не участвам, все пак сме във времето на свободната конкуренция. Така че мога да се явя с моя си Борис, който може и да свети, такава е концепцията“, обясни пред „Телеграф“ скулпторът Александър Хайтов.
Наскоро беше открит и пеещ паметник. Монументът на ген. Иван Колев в Добрич ще пее „Шуми Марица“.
Когато пред него застане човек, ще се задейства фотоклетка и музиката ще тръгва, а паралелно с нея ще звучи и конски тропот.
„В този запис, който звучи, това не е класически химн „Шуми Марица“. Тръби свирят, конница препуска на заден фон, звънят саби. Това е вариант на темата за ген. Колев, звучи войната“, сподели в навечерието на откриването Александър Хайтов.
Той е сътворил и говорещ бюст на баща си – писателя Николай Хайтов. „Той е в Гулянци. Той чете лично. Гласът е на Николай Хайтов, който чете своя разказ „Докато са живи“.
Паметникът е близко до едно училище, нека и децата да чуят нещо. Освен това има едно таласъмче, което свети. Много богат и разказвателен паметник е. С ефекти паметниците стават много по-богати, разказвателни“, казва Хайтов.
Скулпторът Спартак Дерменджиев пък най-демонстративно разруши паметника на Съветската армия в центъра на столицата. Монументът, който от години предизвиква спорове дали да бъде разрушен или не, вече е заместен от паметник, посветен на Европа.
Дерменджиев представи монумента си виртуално във „Фейсбук“, Макар и виртуално, хиляди посетиха събитието и цял ден споделяха снимките на паметника. Мнозина пък сравниха авторската работа на Дерменджиев като кухненско ренде.
Спартак откри виртуално и монумент, посветен на т.нар. преход у нас. Той запълни мястото пред царския дворец, което сега действа като паркинг. Спартак е поставял виртуално на различни места в София и някои от по-старите си творби.
Така например скулптура на жена с разтворена вагина е разположена в близост до царския дворец в центъра на столицата. Фигура на клечаща дама се намира на стълбите пред главния вход на Народния театър. Скулптура на Венера по цици и със свалени гащи е сложена в бившата вече Национална художествена галерия, сега само Двореца.
Същата Венера, но клекнала и пикаеща, е разположена до фонтана пред Народния театър. Женски фигури има и пред централите на БСП и СДС в София. Спартак откри виртуално и паметници на Георги Марков, Алеко Константинов и др.
