Познавам Камелия доста отдавна. Навремето работехме заедно и бяхме близки.
Въпреки това обаче тя рядко споменаваше мъжа си. В думите си за него беше пестелива и избягваше коментари.
После животът ни раздели и не я бях чувала и виждала с години. Допреди седмица, пише в.“Личнa дрaма“.
Срещнахме се на летището. Аз посрещах приятелка, тя заминаваше.
Имахме около половин час да поговорим. Оказа се, че отдавна се е развела и сега заминава за Виена за празниците. Откакто останала сама, вече 4 години по това време – за празниците, пътувала някъде навън. Не искала да е с никого.
Искала тишина и спокойствие и докато светът посрещал поредните Коледа и Нова година, тя стояла в хотелската стая в някои чужд град и гледала светлините и фойерверките през прозореца.
Прочела в очите ми въпроса: „Защо?“. Камелия ми отговори, преди още да съм я попитала.
Не обичала тези празници, за нея били свързани само с лоши спомени. Затова гледала да избяга от България. И без това синът й отдавна бил в Щатите.
Оказа се, че навремето съпругът й, за да върже семейния бюджет, непрекъснато взимал заеми, без да й каже.
Не смеел да й признае, че заплатата му е два пъти по- ниска от нейната и за да не се „излага“, вместо да намери начин да изкарва повече пари. Взимал заеми – от банки, от фирми за бързи кредити, от приятели.
Взимал заеми дори да плаща тока и водата, без да си прави сметката, че в един момент ще трябва да връща толкова, колкото получава на месец.
В края на всяка година обаче всеки от тези, от които бил взел заеми, започвал да си ги иска, банките го притискали за забавени плащания и точно по празниците оставал без пукната пара в джоба.
На една Коледа дори не могли да купят подарък на сина си. И всеки път Камелия провеждала с него един и същи разговор, а той й се заклевал, че сега като изчистят тези сметки, това повече няма да се повтори.
Но на следващата Коледа картинката отново се повтаряла и пак, и пак, и пак… Накрая на нея й омръзнало.
Отдавна вече любовта към този мъж, за когото навремето била готова да скочи и в огъня, си отишла. Останало само презрението. Един ден просто го помолила да си събере багажа и да се махне от живота й.
И тъй като синът й вече се издържал сам, стиснала зъби, наложила си спартанска дисциплина и за 8 месеца успяла да изчисти всички сметки, влачени с години от мъжа й.
И за пръв път останала сама на Коледа. Докато другите вдигали наздравици, тя прехвърляла в спомените всички досегашни празници и си задавала въпроса:
„Защо не се освободих от този воденичен камък на шията си по-рано? Защо допуснах да стигна дотук?“
Решила да прави това, от което се въздържала толкова години – да посети местата, които винаги искала, но не можела, защото по думите на съпруга й „не бил сега моментът“.
През годината спестявала и още на 21-ви, 22-ри декември заминавала. Прибирала се на 2-ри януари. Не искала да бъде с приятели и роднини, които да я гледат с упрек или съжаление, че е сама.
Просто искала да се чувства свободна и да прави това, което й харесва. И най-важното – без да се притеснява, че на вратата й чука поредният кредит.
Снимка: Pixabay.com
И какво – тя е героинята, а мъжът й е идиота?! А защо го е правил?! Защото тя не се е интересувала от него, защото само материалното й е било в главата! Ако е обичала този човек, е щяла да знае притесненията му, а не да до остави да се прави на фалшив герой, затъвайки в ката! И сега е „свободна“, така ли?! Или е в клетка-хотелска стая! Не ми хареса примера и н виждам как помаа, освен да създава бариери между съпруг и съпруга!