Изневерих на мъжа си с 23-годишен хлапак! Сега съжалявам горчиво!

Пиша ви, защото съм ужасно разочарована. Не от мъжа, който ми причини болката, а от самата себе си – че допуснах един неблагодарник и изнудвач да влезе в живота ми.

Реших да разкажа какво ми се случи преди 3 месеца, пък вие преценете дали съм чак толкова виновна.

Влади дойде във фирмата като нов колега в средата на август. Другите бяха в отпуска и в стаята, бюро до бюро, две седмици работехме само двамата, от 9 до 18 ч.

Шефът ми нареди да обуча момчето, да му покажа тънкостите в занаята – работя в рекламна агенция, и както се казва – да му бъда опора. Нямах нищо против, Влади е младо момче, усмихнато, общително…

Разбрах, че бързо ще се сработим и няма да имам проблеми с него.

Още първата вечер след работа пихме по кафе в барчето до офиса – да се опознаем като колеги, на следващия ден за закуска бях правила баница и му занесох едно парче, а вечерта той ме покани на китайски ресторант. Казах му, че съм семейна жена, имам си куп ангажименти вкъщи, но той настоя – нямало да се бавим много, максимум час. Отидох.

На другия ден обаче нещата вече изглеждаха по друг начин. Влади смело започна да ме ухажва, да сипе комплименти колко съм младолика и запазена (на 34 съм), как всеки мъж сигурно иска да е с мен. Но понеже го казваше шеговито, реших, че вероятно по този начин търси по-близки колегиални отношения, не и лични.

В обедната почивка излезе да хапне пица и се върна с огромна торта – похвали се, че имал рожден ден и нямало как да не почерпи. А на мен пък ми стана неудобно, че не съм му купила нищо.

Но откъде можех да знам кога е роден!

И за да се реванширам, съвсем приятелски този път аз го поканих на по чаша вино след работа – вместо подарък.

Изпихме 2 бутилки мерло. И – грях ми на душата – погледнах на това момче с други очи. Хубав млад мъж, набит и с бицепси… Беше ми толкова приятно в неговата компания! Отдавна не се бях чувствала ухажвана и желана от чужд мъж.

Затова, като ме покани да завършим вечерта у тях с глътка коняк и торта, се съгласих. А там вече стана, каквото стана. Най-лошото от всичко е, че 23-годишният Влади хлътна до уши.

Започна да прави такива конкретни планове за нас двамата, че на секундата изтрезнях – къде сме щели да се видим следващия път, а по-следващия пък сме щели да идем в апартамента на негов приятел, който бил в Канада, но Влади имал ключ, после пък можело да отскочим до Солун, ей къде било… Боже!

Потърках си очите, но не – не сънувах. Истина си беше – бях паднала в капана на колегата. Минах през банята набързо, взех с пръст малко паста, да си измия зъбите, за секунди влязох под душа, да отмия греха, и хукнах към вкъщи.

Беше 23 ч. Все още буден, с усмивка и целувка ме посрещна мъжът ми. Гледах го виновна и гузна и сто пъти съжалих за грешката, която допуснах.

Влюбеният Влади, когото още на сутринта помолих да изтрие от паметта си този „сбъркан рожден ден“, не ме разбра. Започна да звъни на GSM-a ми дори вечер късно, когато съм със семейството си.

Аз изключвам звука на телефона или нарочно го оставям в дамската чанта, да не чуят другите, но само като го погледна, виждам поне 5 неприети повиквания.

А наскоро ме заплаши, че ако продължа да му отказвам, щял да покаже на съпруга ми снимката, която направил онази вечер. Изтръпнах.

Значи ме изнудва?

Не мога да проумея как мъжът, в когото бях на път да се влюбя, по такъв грозен начин защитава любовта си.

С подлост и изнудване.

И въобще, любов ли е това неговото, след като шантажира жената, за която твърди, че обича?

От онази грешна нощ минаха три месеца, а аз още не съм успяла да го стопирам. Той си знае своето и все ме заплашва.

С ръка на сърцето признавам – да, сгреших и ужасно съжалявам, но трябва ли грешното, мръсно петно да ме преследва и занапред? Това ми е болката, това е и големият ми страх – че не мога да го спра.

Весела

Снимка: Pixabay.com