Пиша ви, защото съм бясна, защото съм наранена, защото не знам как ще се отуча да обичам предателя, който разби сърцето ми.
С Никола се познавахме още от ученици. Станахме гаджета в последния клас на гимназията и отидохме да учим двамата в София.
Като студенти деляхме обща квартира и живеехме като истинско семейство.
Имало е вечери, в които заспивахме гладни, защото парите не ни стигаха, но бяхме щастливи, защото аз имах него, а той имаше мен.
Сгушвахме се един в друг, аз заспивах в прегръдките му, а той, вместо „лека нощ“, всяка вечер шепнеше в ухото ми, че ме обича.
Когато завършихме, решихме да останем в София. Вече говорехме за семейство, за деца, мечтаехме как един ден ще имаме много пари и ще си купим голяма къща в полите на Витоша, с двор и басейн.
Никола си намери работа в голяма компания, а аз нямах неговия късмет. Явявах се на интервю след интервю и най-накрая ме взеха в една фирма.
Получавах доста по-малка заплата от неговата, но поне вече бях спокойна, че не ме издържа той, а и аз внасям пари в семейния бюджет.
И въпреки че живеехме на квартира, малко по малко започнах да купувам разни неща, които правеха общия ни дом уютен.
Никола бързо се издигна във фирмата и скоро започнаха да го пращат в командировки в чужбина и веднъж на 3 месеца пътуваше към някоя точка на Европа.
Една вечер, като се прибра, той ми каза, че го изпращат в офиса им в Стокхолм за една година. Разплаках се, защото не можех да си представя, че ще се разделим за толкова дълго време.
Никола сякаш се подразни от сълзите ми и нито се опита да ме успокои, нито ме прегърна. И за пръв път, когато си лягахме, не ми каза, че ме обича.
Разумът ми подсказваше, че нещо се случва, но сърцето ми отказваше да приеме тези знаци.
В деня на заминаването му се разделихме без емоции. Само аз си знам какво ми костваше това. Няколко дни по-късно получих имейл от Никола.
Благодареше ми за годините, в които бяхме заедно. Отдавна трябвало да ми каже, но все не събирал смелост, че от няколко месеца имал връзка със своя колежка.
Тя също била с него в Стокхолм. Пожелаваше ми много щастие и да си намеря някого така, както си намерил той. И толкоз.
Плаках дни наред, макар да знаех, че не бива. Защото един мъж, който няма смелост да скъса с гаджето си очи в очи, не заслужава нейните сълзи.
Знам, че ще го преодолея, знам. Но как ще повярвам на някого оттук нататък, не ми е
ясно.
Поля
Снимка: Pixabay.com
