Преди 6 години срещнах най-прекрасната жена на света – Оля. Истинска красавица, наследница на богата фамилия, с престижна професия.
Дълго време не успях да повярвам, че тя се е влюбила в мен – обикновения, семпъл и с нищо не блестящ преподавател по физика. Макар че започнахме връзка и най-голямата ми мечта беше един ден тя да се омъжи за мен, не смеех да й предложа нещо толкова дръзко.
Накрая стана така, че Оля сама ми заяви, че е време да направим следващата крачка. Искала да ми роди дете и да създадем семейство. Струваше ми се, че сънувам, грабнах я и я понесох на ръце, обсипвайки я с целувки.
Сватбата ни беше голяма и хубава – разбира се, по-голямата част от разноските поеха родителите на жена ми. Пък и те бяха поканили много гости. Подариха ни голям апартамент и винаги бяха готови да ни помогнат със средства.
Отстрани всичко изглеждаше чудесно, ако не беше моят непоносим страх – не спирах да мисля, че мога да загубя Оля, че не я заслужавам, че тя един ден ще се събуди и ще разбере, че не съм мъжът, за когото е мечтала. На всичкото отгоре и бебето все не идваше. Лекарите твърдяха, че проблемът е при съпругата ми, обаче на мен ми се струваше, че аз нося вината за това.
Тъкмо моите терзания станаха причина категорично да откажа да си осиновим дете. Ами, ако един ден Оля все пак забременее?
Стигнах дотам, че дори й намекнах да опита да го направи с друг. Тя ме гледаше с ококорени очи и не разбираше как мога да я тласкам в чуждо легло.
Накрая явно реши да опита и… започна авантюра с един от колегите си. Разбира се, така и не забременя, обаче се отчуждихме и жена ми вече не ми се хвърляше на шията и не ме обсипваше с целувки, щом се прибере от работа.
Беше ми болно и тягостно. Не знам как един ден намерих сили и й казах, че ако иска да й върна свободата, бих я разбрал. Оля нищо не ми каза, само се разплака и си легна на дивана в хола. На другата сутрин обаче аз си събрах багажа и се изнесох.
Разведохме се по взаимно съгласие, без никакви спорове и обиди. Точно тогава, в съдебната зала, осъзнах какво губя – любовта на живота си. Вместо да се боря за нея, сам я отблъснах.
Вече три години след развода живея сам и не съм допуснал друга жена в живота си. Доколкото имам информация, бившата ми съпруга подхваща само кратки връзки с различни мъже, но с никого нещо по-сериозно.
Понякога вечер, когато не мога да заспя, си мисля да й звънна и да й кажа, че я желая, че животът ми няма смисъл без нея. И отново ме спира страхът – ами, ако ми каже, че не съм й нужен?
Толкова много искам да си върна жената, която обичам повече от всичко на света… Какъв съвет бихте ми дали вие?
Любо
Снимка: Pixabay.com
Брат само едно ти казвам , стани и ходи си вземи обратно жената!
Прецаквах се хиляди пъти , аз също изгоних жената , която обичам защото не ми стигаше акъла, вече обаче за мен е твърде късно минаха години , един съвет не чакай пробвай още един път , ако станат нещата ти ще си бъдеш щастлив боец , ако не, ти поне опита , не оставяй страха да те спре да опиташ , съвеста като мъж ще те гризе цял живот , знаеш че мъжете сме по чуствителни и ти обещавам , че ако не пробваш съвестта ти ще те натяга когато си пожелае… ние сме мъже и стигаме до крайности ,когато се чустваме виновни и още повече когато сме закъснели за каквото и да е било..един съвет , действай момче !
Жените се променят приятел , всеки ден , който губиш , губиш и нея , накрая след години ще добиеш кураж защото просто друго не ти е останало и тогава ще получиш шамар и не в лицето а в носа..Защото ТЯ ВЕЧЕ , НЕ ТЕ ОБИЧА , ПРЕКАЛЕНО СИ СЕ ЗАБАВИЛ .. и ако закъснееш не се самосъжелявай , ти закъсня , жените не са като нас , закъснееш ли , тя вече НЯМА НУЖДА ОТ ТЕБ, от опита ми на мъж ти го казвам.
Приятел , гледам писал си го март , надявам се да съм те докоснал по някакъв начин , пожелавам ти всичко добро и нека бъдеш щастлив.
Не мъж ами баба! Бори се бре юнако! Мъжът е воин. Всяка рана, всяко НЕ е като медал за храброст, доказателство, че си част от битката, наречена „живот“. Забрави страховете, изхвърли мисълта за провал и се бии като мъжкар в джунглата. Никой успех не идва даром…
Zdravei iskam samo 1 da vi kaja strahat ubiva bavno bavno horata i ako ne go preborim zabolyavame ot loshi bolesti . Vsichki pravime greshki no vsyaka greshka ima 1 shans za novo nachalo . Ne si prospivai i gubi vremeto ami otidete chas po skoro pri jena vi kajetei che ya obichate i che zaradi jelanieto i za rojba ste gotov da osinovete zaedno detence i jelaete da ste shtastlivi i zaedno samo s neya do grob i v loshi dni i dobri poiskaite i proshka i shans za nov savmesten jivot no ne zabravyai che trabva da i predlojish za brak otnovo i da osinovite detence . Vsyaka jena mechtae da si ima dete a pri vashata e problemat zdravosloven zatova e nalojitelno da si osinovite rojba a i po tozi nachin shte badete poveche shtastlivi i vzaimno obichani .STAVAI I OTIVAI I RAZKAJI VSICHKO OT SARCETO TI I PREDLAGAI NE GUBI POVECHE VREMETO SI I SPRI DA SE STRAHUVASH SAJALYAVASH I POGUBVASH . PRBVAI I SHTE VIDISH CHE NYAMA DA ZAGUBISH AMI SHTE SI OSHTE POVECHE SHTASTLIV OT PREDI !!!!!!!
Здравей момче!!! Побързай и си върни любимата… Живота е кратък.. Втора серия няма!!! Изживейте любовта си!!!
Малко така с лекота си я загубил.При положение,че сте имали всичко.Трябваше да си вземете детенце, това ви е липсвало .Щом тя е била с няколко мъже за 3 години.Тя е търсила теб във тях.Потърси я и ако тя ти даде шанс бъди внимателен.Успех от мен