Здравейте, мили хора.
Аз съм Пламен и преди пандемията имах много добри възможности. Радвах се на прекрасно семейство, за което винаги съм давал всичко от себе си. Но нали знаете какво казват хората – когато безпаричието влиза през вратата, любовта отлита през прозореца.
При настъпването на пандемията фалирах много сериозно. Целият ми бизнес се срина! Задлъжнях рязко!
Нали помните какво беше тогава?!
Нищо не работеше и всички бяха в паника. Никой не знаеше какво следва, всеки се беше затворил в дома си…
Може би е моя грешка, че не споделих с жена ми, че съм фалирал, защото така и така всички мислеха, че идва края на света. Често казано, не исках да я притеснявам!
Всички се чувстваха зле, ситуацията беше с черни окраски. Новинарските емисии не спираха да плашат хората и да им повтарят колко са починалите…
Сам се убедих, че с фалита в България настъпват и други проблеми от съвсем различно естество.
Стигнах до момент, в който вече нямах никакви финансови възможности.
Това се случи през 2021 година.
След като разбра, че съм безпаричен, жена ми бързо си намери любовник. Останах без семейство, но не това ми е най-голямата драма. Чувствам се ужасно заради децата ни, защото те виждат и усещат всичко.
Вместо да застане до мен, съпругата ми предпочете да си търси “нов банкомат”. Нали трябва да сме до партньора си в радост и тъга, в бедност и богатство… Всичко това се оказа една голяма измишльотина и лъжа. Тъпо е!
Понякога си мисля, че днешните връзки нямат никаква дълбочина. Имам доста познати, които са разведени. Познавам и жени, които имат по 2-3 деца от различни мъже. Бракът като брак вече няма никаква стойност…
И се чудя какво ще стане с тези деца като пораснат?
И те ли ще си тръгват от половинките си още при първата изпречила им се трудност?
Истината е, че и днес обичам майката на децата ми… Не мога да я забравя, но не мога и да й простя. Тя предаде мен и цялото семейство тогава, когато ни беше най-трудно. Не мога да й се доверя отново… Трудно ми е да се доверя и на друг човек…
Днес отново имам печеливш бизнес, защото работя усърдно. Но искам човекът до мен да вижда душата ми, а не колко пари имам в банката…
В такива странни времена живеем… Не знам как да продължа!
Пламен
Снимка: Pixabay.com
