Така се получи с моите родители. Мама си върна моминското име на 58 години, след три десетилетия опити да се разведе с татко, който все нещо измисляше, за да я спре.
Сега, със съдебното решение за разтрогване на брака им, поставено в рамка на стената, продължават да живеят заедно, но вече спокойни и задружни.
Какво й трябва на една жена? Да бъде обичана, ще възкликнат спецовете по женската душа. Само че на моята майка не й беше достатъчно.
Дали от лъвската й зодия, но – наред с безусловната любов на мъжа до нея – тя изискваше стопроцентова вярност, подкрепа, уважение и възхищение.
Семейното огнище не беше целта на живота й – имаше амбиции за кариера, имаше и заложби, трябва да призная. Вероятно затова бе харесала баща ми, който като млад бил същият като нея – красив, умен, пълен с идеи и хъс за покоряване на върхове.
Началото било като края на приказките – вдигнали сватба. Младоженците сияели, родителите се усмихвали щастливо и с малко тъга, че децата им отлитали от гнездото, гостите три дни яли, пили и се веселили.
Заживели в голям апартамент (отстъпен от родителите на мама, които се върнали в селската си къща – да не пречат на младите) и се заели да го напълнят с деца. Първа точка от програмата на мама за реализация. Изпълнението й обаче забуксувало.
Убедена, че причината не е в нея, притиснала татко до стената и той си признал, че се бил разделил с предишната си любима, защото тя искала бебе, но не се получавало. Направо побесняла, задето й казвал чак сега.
Пратила го веднага на всички възможни тестове, но лекарите не открили никакви нарушения при съпруга, които биха могли да породят проблемите със зачеването. Обяснили, че трябва да се изследват и двамата партньори, макар че мама не допускала тя да е „увредена“. Накрая все пак се предала и се прегледала.
Първият провал се оказал по нейна „вина“. Ако въобще можем да говорим за вина в този случай. Проблемът бил бързо и лесно преодолим и не след дълго мама и татко направили мен. След още две години се появил и брат ми. Успешно приключила с ражданията, лъвицата майка се заела с отглеждането на „престолонаследниците“.
Искала най-доброто за рожбите си – възпитание, обноски, образование, т.е. елитни училища и куп извънучебни занимания с частни учители и треньори. Трябвали все повече пари и татко работел все по-усилено. За щастие това бил периодът и на голямото строителство, така че той като архитект имал много клиенти и печелел добре.
Основал и свое проектантско бюро, наел дори служители, включил и мама във фирмата като специалист по вътрешен дизайн (нищо че нямала диплома, но пък имала вроден усет за създаване на уютна обстановка, според личния му опит).
Тя обаче искала още и още, все се чувствала непризната и недооценена. Заплашила го с развод, а той казал на брат ми. Вероятно защото смятал, че това е мъжки разговор, но реакцията на брат ми била като на пубертет.
Той пък заплашил мама, че ще се самоубие, ако се разведе. Така тя си останала вкъщи „само заради децата“, както повтаряше постоянно.
Вторият семеен проблем възникна със световната криза. Фамилният ни бизнес закъса и мама отново реши да търси друг начин да ни осигури бъдещето. Откри чрез фейсбук някакво старо гадже, за който твърдеше, че е голямата й любов.
Живеел отдавна в чужбина, бил преуспял, но не случил на жена. Обяви отново, този път и пред нас с брат ми, че се развежда. Новата й стара любов бил се заклел, че ще я подкрепи в трудния момент.
Започна да чертае планове за бъдещ охолен живот, а татко започна да се оплаква на всички, че ще го изостави. Раздорите зачестиха и тя беше вече готова с молбата за развод, когато той падна и се потроши сериозно – счупи си дясната ръка и десния крак.
Приятелите му, с които беше на ски и бяха свидетели на инцидента, ни казаха, че бил страшно отчаян и сякаш нарочно се пуснал извън пистата. Преди това им говорил за решението на мама, дори се разплакал, нямало да може да живее без нея.
Този път я спряха хорските приказки и семейството беше спасено отново. Брат ми сякаш беше доволен, но аз не виждах смисъл да оставам в „топлото“ родно гнездо.
За мен просто вече нямаше семейство. Затова създадох свое – е, преди това се изнесох да живея на квартира със състудентка.
Разводът на родителите ми стана факт, след като станаха баба и дядо.
Минаха още пет години, през които се правеха на семейство за пред хората. Дори съседите бяха убедени, че са идеална двойка – не се чуваха скандали, виждаха татко да носи торбите с покупките и да изхвърля боклука, мама да излиза все така елегантна, абе, гледана жена, както казваше клюкарката на блока.
На сватбата ми дойдоха двамата, дори танцуваха, да не се изложим пред сватовете. Брат ми обаче казваше, че вкъщи всеки си стои в стаята (спяха отделно от 15 години) и никога не сядат на масата заедно. Роди им се първото внуче – моят син, но сякаш студенината между тях остана.
Тогава брат ми заяви, че заминава да работи на кораб в Скандинавия. Не можел повече да ги държи под един покрив (мама поне твърдеше, че стои заради него). И последвала изненада!
„Прави това, което искаш, и тогава, когато го искаш“, казала му мама. И му показала решението за развод – вече дори не носела нашата фамилия.
„Аз отлагах доста, но все пак го направих“, допълнила с усмивка. Татко само се присъединил към усмивката й. Делото било минало месец след раждането на внука им, никой от двамата не споменал за него, за да не ни безпокоят.
„А защо си още тук?“, попитал я брат ми. „Защото вече го искам и правя това, което искам сега“, отвърнала и закачила официално съдебното решение за развод на стената в хола.
С., Бургас
Изт:Журнал
