Из цяла България са пръснати безброй шедьоври на архитектурата, които разказват приказки за едни отминали времена.
Много от тези сгради обаче се рушат под напора на годините и липсата на поддръжка. Масово десетките наследници на такива обекти ги оставят да паднат сами, понеже така е по-лесно… и изгодно.
В старата част на Велико Търново има няколко емблематични сгради, паметници на културата, които от десетилетия тънат в разруха. Една от тях е Стамболовият хан. Сградата е строена през 1842 г. от Колю Фичето и е принадлежала на бащата и чичото на революционера политик Стефан Стамболов. Намира се в старата част на града под Самоводската чаршия.
До 1945 г. ханът е бил действащ. След национализацията е затворен от комунистите, а през 1980 г. изгаря при пожар. След 1989 г. пък се оказва, че сградата има 18 наследници, които така и не успяват да се разберат какво да правят с него и той е оставен да пустее в руини, пише „Телеграф“. Преди десетина години общината кандидатства с проект за възстановяването на хана пред Японското правителство, но проектът не е одобрен.
Сега амбицията на общинарите е отново да се намерят средства за ремонта и изграждането на емблематичната сграда, за да се впише тя с облика си в груповия паметник на културата Старо Търново.
Пущинак
Само на метри от Стамболовия хан на друго емблематично за търновци място – ул. „Гурко“, пък се намират две църкви, строени от Уста Колю Фичето – „Св. Спас“ и „Св. Константин и Елена“.
От първата църква отдавна-отдавна са останали само част от стените и тя се е превърнала в пущинак за развъждане на влечуги.
Втората църква в продължение на четвърт век бе опакована в ръждясало скеле. Проект за нейния ремонт имал още от 80-те години на миналия век, но пари за реализирането на този проект така и не се намерили при мандата на нито един кмет.
Преди няколко години най-после беше извършен ремонт на покрива на храма, като надеждите на търновци са скоро той да бъде изцяло реставриран и отново да отвори врати за туристи и миряни.
Друга емблематична сграда в старата част на Търново е и старият хотел „Цар Борис“. През годините от началото на демокрацията той няколко пъти сменя собственост си, като нито един от тях така и не предприе никакви мерки, за да го стегне и укрепи.
През последните години хотелът се бе превърнал в убежище на скитници и клошари и бе изключително опасен за околните сгради.
Сега хотелът има отново нов собственик, който го е обезопасил. Търновци се надяват най-после и тук да бъдат предприети мерки и старият хотел, където в началото на миналия век е кипял живот и са се провеждали всички светски събития от живота на болярския елит, отново да бъде вписан в историята на старата столица.
Опасно
Стар тютюнев склад в Благоевград пък застрашава минувачите, щял да става мол. 96-годишна сграда, строена някога за тютюнев склад от видния джумалия Панайот Тасев.
Тя представлява сериозна заплаха за здравето и живота на стотиците минувачи, които ежедневно минават под нея. 4-етажната масивна сграда е реституирана още през 1991 година и има 6-има съсобственици.
Панайот Тасев е бил и богат търговец, собственик на тютюневи складове и директор на тютюнева фирма „Никотея“, както и на елитния за времето си хотел „Лондонъ“.
Преди няколко години наследниците учредиха право на строеж заедно с бизнесмена Людмил Коцев. Договорът за суперфиция е нотариално заверен, след като преди това проектът е бил разрешен.
На мястото на почти вековната сграда, която отвътре вече е изтърбушена и се намира на пъпа на Благоевград, трябва да бъде построена нова с изцяло възстановен архитектурен вид на старата. По проект новата сграда трябва да се превърне в нещо като мол, на партера трябва да има магазини, 2 етажа са предназначени за офиси и 4 етажа за жилища.
Демонтаж
През 1920 г. известният общественик и търговец на тютюни Панайот Тасев построява 4-етажен тютюнев склад, а 5 години по-късно до него и манипулационна за обработка на тютюните. Двете сгради са реституирани на наследниците му през 1991 година. През 1986 година сградите са обявени за архитектурен паметник на културата от местно значение.
През 2011 година поради жалби на граждани от падащи части от покрива и фасадата на тютюневия склад тогавашния кмет на община Благоевград назначава комисия, в състава на която е включен и представител на Министерство на културата.
В следващите години се случват какви ли не обрати в решенията и документите, за да се стигне до май 2015 г., когато кметът назначава комисия, която констатира, че сградата е застрашена от самосрутване… не може да бъде поправена и следва да се демонтира.
Разрешителни и всички налични документи за събаряне и преизграждане на сградата са налице от над 1 година, но е факт, че до ден днешен 4-етажният красив някога тютюнев склад е готов при по-силен вятър и буря да се самосрути. Трябва ли да стане нещастен случай с минаващи отдолу хора, за да се предприемат спешни мерки.
