Група американски учени от Мичиганския щатски университет откриха зависимост между продължителността на живота и името, което даден човек получава по рождение, предаде sciencedaily.com, цитирани от „Телеграф“.
До този извод изследователите достигнали, след като анализирали данните, свързани със смъртността в четири северноамерикански щата в периода 1809-1970 г.
Подробните резултати са публикувани в научното издание Explorations in Economic History.
Екипът под ръководството на икономиста д-р Лиза Д. Кук проучил около 3 млн. смъртни акта, съставени в щатите Илинойс, Мисури, Алабама и Северна Каролина.
В резултат на анализа те достигнали до извода, че тъмнокожите жители на Америка са живели средно повече от 1 година в случаите, когато били кръстени с древни имена като тези на старозаветните пророци Мойсей, Израел, Аврам или Илия.
Техните събратя, носещи по-съвременните и разпространени предимно в средите на чернокожите имена като Джамал или Лакиша нямали този късмет.
Фактори
Изследователите отделили внимание в работата си и на социално-икономически фактори, както и на фактори от обкръжаващата среда като домакинствата с един родител, образование и професия.
Всичко това обаче не променило откритата зависимост между характера на името и продължителността на живота. „Голям брой студии са установили, че модерните имена за афроамериканците са по-скоро бреме за тях в дългосрочен план с оглед на реализацията им в обществото.
Нашият принос е, че регистрирахме пряка зависимост между традиционните имена на чернокожите и техният по-дълъг физически живот.
Цяла година в повече е нещо невероятно, що се касае до смъртността. Дори една трета от годината е нещо забележително“, обобщава Кук.
Внушение
Много от тези имена идват от Библията и са свързани с внушението, че носителите им ще могат сами да коват съдбата си.
Кук, в чието родословие има пет поколения баптистки пастори, смята още, че на носителите на старозаветните имена се възлага по-голямо доверие, що се касае до академичната им кариера или успеха на друго жизнено поприще.
Те имат по-стабилни семейства, както и по-дълбоки църковни и обществени корени.
Това съответно им помага да се справят с неблагоприятните фактори в живота им. „Мисля, че учителите в класните и неделните училища по онова време просто възлагаха по-големи очаквания на учениците с традиционни имена и им отреждаха статут, който иначе нямаше как да придобият“, твърди още Кук.
Дискриминация
Една от вероятните причини, заради които средният живот на хората с „необичайни имена“ се оказва малко по-кратък, е, защото те в по-голяма степен са били подложени на дискриминация.
Това затруднявало процеса на получаване на образование, намиране на постоянна работа и търсенето на финансиране за собствени проекти и изследвания.
Необичайните модерни имена като Тримейн и Таниша например често водели до дискриминация сред кандидатстващите за работа, колежаните, които търсят ментори и изследователите, търсещи държавна стипендия.
Проблемът е предмет и на други изследвания в САЩ и Великобритания.
„Когато хората чуят име, което е непознато или странно в професионалната им среда, те се абстрахират. Нащрек са, че носителят му е вероятно жена, бедняк или по някакъв начин неквалифициран кандидат.
Изследванията показват, че в САЩ говорим за расова дискриминация, а във Великобритания за класова такава“, допълва Кук.
И докато учителите и работодателите се отнасят с подсъзнателно подозрение към хората с необичайни имена, притежателите на старозаветни имена се радват обикновено на благоразположението най-малко на религиозните хора, за които подобни имена са носители на особено значение.
Това според учените им дава предимство в много области на живота.
