Децата ме обвиняват, че не им купих по един апартамент! Парите все не стигат…
Аз ли съм ненормална?
Здравейте, мили хора.
Най-накрая се осмелих и аз да споделя своята драма и да получа съвет от Вас. Все си мисля, че съм нормална и интелигентна жена, но моите деца не спират да ме тормозят словесно.
Преди няколко дни имахме малко семейно празненство и всички се събрахме. Синът ми се появи в нетрезво състояние, заяждаше се с всички и аз тактично му направих забележка.
Това обаче още повече го ядоса и започна да вика да не му давам акъл. Обвини ме, че не съм му дала хубав старт в живота и затова сега бил на този хал. Другите родители купували поне по един апартамент на децата си, а аз – нищо.
Вместо да застане на моя страна, дъщеря ми Камелия ме обвини в същото и каза, че им се налага да живеят под наем, защото аз не съм им купила “поне по една гарсониерка”.
Само да вмъкна, че с мъжа ми, лека му пръст, цял живот работихме усърдно и честно.
И двамата бяхме учители, обичахме си работата! Ние сме от онова поколение, което е научено на труд и уважение към възрастните, учителите, лекарите…
Никога не сме взели на друг залъка, но и нищо не ни е липсвало…
Винаги сме имали какво да ядем и какво да облечем. Осигурили сме образование на децата си, но синът така и не завърши, а дъщерята не работи по специалността си…
Явно обаче не сме успели да ги възпитаме правилно, щом сега се държат така.
Винаги съм си мислила, че ще се радвам на спокойни старини и внуци. Синът – един път разведен заради алкохола, не иска и да чува за деца.
Дъщеря ми има близнаци, но и двамата не вдигат очи от телефоните и таблетите…
Като им казах, че това не е нормално, всички отсякоха, че “такива били времената”. Не знам как да общувам със собствените си деца и внуци!
Но най-много от всичко ме боли това, че не оценяват нищо, което с мъжа ми сме направили за тях.
Как да им купя по един апартамент, като парите все не стигат?!
Аз се оправям някак с пенсията, даже понякога спестявам по малко, за да има какво да им дам поне по празници… Не знам, скъпи хора – времената ли са такива, аз ли не съм нормална?!
Ще се радвам да споделите какво е Вашето виждане за нещата!
С уважение,
Милена
Снимка: Pixabay.com
Дали сте им достатъчно. Не са се научили да оценяват това, което имат. Вината за това може да не е ваша, направили сте всичко за семейството си, така че няма за какво да се обвинявате. Няма значение дали някой работи по специалността си или друго. А алкохола е за слабите. Никой, дори родителите, не е длъжен на децата ви вече. Синът ви е казал, че не сте му дали добър старт. Дали сте му достатъчно добър, не е видял нищо. Той е просто слабак и неблагодарник.
Изгледали сте децата си в нормални условия, с грижа за тях и любов. Това е много добър старт в живота на децата. Сега като пълнолетни и големи хора имат възможност да се реализират по- добре от родителите си. Да закупят за себе си и децата си това, което са искали вие да им купите. Само малкото дете тропа с крака и иска това и онова. Зрелият възрастен оценя и малкото, което му е дадено и когато иска нещо си го постига сам. Писано е „Почитай баща си и майка си, за да ти бъде добре и да живееш много години на земята”.
Да си купят те щом е толкова лесно.
Мисля че, е късно за промяна на отношението деца-родители. Има сериозен пропуск във възпитанието им. Децата са научени да получават даром, без да са го заслужели, малко или много са станали егоисти. Дали дъщерята ще си жертва интересите за своите деца не е ясно. Синът е разведен и не иска деца. Приемете, че е така и не се жертвайте много за тях, няма да се оцени или разбере.
Много тъжно наистина. Най-трудното нещо е да си родител. Да успееш да опазиш децата си в тази ужасна среда. Хората с годините се променят, а трудният живот в България, отвратителните соц.мрежи и купени телевизии пробиват мозъците на хората и разграждат обществото ни. Всичко е толкова жалко и безнадеждно.