Беше една мартенска вечер в общежитие на Софийския университет…
Съседът ми отляво, който впоследствие стана мой съпруг, беше пуснал много силно музика. Бях се издразнила супер много! На сутринта трябваше да ставам рано за университет, а на него хич не му пукаше.
Така чаках известно време (до 11 часа) с надеждата, че ще спре, но, уви, не спря! Така се реших да отида до него и да му почукам на вратата. Не ми отвори. Започна да вика отвъд вратата кой е и т.н. Не му казах нищо за себе си, само го помолих да спре музиката. Съобрази се с мен.
Музиката спря, но след седмица отново същата история, но този път ми отвори. Беше момче със сини очи, къдрава коса… Хареса ми още тогава, но въобще не бях в настроение да го разпитвам. Трябваше да спя, за да стана на другия ден рано. За капак лъхаше на алкохол. Имахме кратък разговор на вратата му. Той неохотно говореше с мен. Все едно го беше страх, предполагам, че съм изглеждала много ядосана.
Разбра ме, спря музиката, прибрах се в стаята си.
По-късно получих съобщение във Фейсбук от непознат, впоследствие това се оказа той (имахме група на блока и аз, глупачката, си бях написала номера на стаята и той е видял там). Започна да ми пише, а аз да му отговарям същевременно. По едно време съобщенията станаха по-закачливи, но просто си мислех, че е под влиянието на алкохол и няма с кого да си говори. Тогава въобще не си мислех, че ще имам нещо общо с човек, който пие алкохол. За мен тогава това беше нещо отвратително.
Изглеждаше, че съм опитомила този човек и той напълно е спрял с музиките. Да, ама не! Върнах се в общежитието след пролетната ваканция, отключих
вратата и бях посрещната от един куп бележки. Започнах да чета и какво да разбера?! И той също ме бил харесал! Чак твърдеше, че се е влюбил, беше написал стихове как мечтае да е с мен. Но колкото и да го бях харесала, самото му поведение ме беше отблъснало. Тогава не му отвърнах. Нищо не се случи, колкото и романтично да изглеждаше ситуацията с безнадеждната му любов към мен.
Това продължи до юни…
Един ден се връщах от успешно взет изпит, бях в изключително добро настроение. На път към общежитието чух някой задъхано да ми вика името. Беше той.
Обърнах се, изчаках го, заприказвахме се. Извини ми се за шума. За бележките бях забравила да го питам. Влязохме в общежитието, отвори ми вратата, даде ми да мина пред него. Отвори ми и вратата на асансьора, беше много джентълменско от негова страна, не ми бяха отваряли врати дотогава. Влязохме в асансьора, настъпи неловка тишина и изведнъж асансьорът спря. Спря, защото той натисна копчето СТОП. Бях в абсолютен шок, ядосах се. Как може да ме затвори със себе си? Просто исках да се прибера. Обърна се срещу мен, приближи се, аз се отдръпнах, но накъде да бягам в асансьор?! Попитах го какво прави.
Не знаех как да реагирам, вече бях уплашена. Каза ми да се успокоя.
Сложи си ръката под брадичката ми и повдигна главата ми, каза ми да го гледам в очите. Попита ме защо не съм отвърнала на намеците му, защо съм била бягала. Исках да изпадна вдън земя. Какво точно да му кажа? Нямаше как да се скрия този път. Пробвах да си наведа главата, но той не ми даваше и ме гледаше право в очите. Как да му кажа какво мисля за него и че няма да стане това, което си е наумил? Да не говоря, че тогава бях останала безмълвна след всичките му циркове. То не беше музика, пеене, бележки, чаши с вино пред вратата и сега ме блокира в асансьора… Не успях нищо да му кажа. И тогава той ме целуна! В този момент усетих, че нещо в мен се пречупи, не се дърпах. Просто е необяснимо какво точно се случи с мен. Двадесетина минути целувки и най-накрая си отидохме на етажа.
Покани ме в неговата стая. Приех без да се замисля. Наля ми вино, запали ароматни свещи. Все едно беше планирал цялото нещо да се случи.
Чувствах се така все едно съм във филм.
Пихме, говорихме. Стигнахме и до втора чаша и до полунощ вече бяхме изпили цяла бутилка. Беше изключително мил през цялото време, правеше ми комплименти, прегръщаше ме, играеше си с косата ми.
По едно време ме хвана за ръката и ме изведе навън.
Имахме мъничка тераса на коридора. Започна да ми показва звездите, луната, съзвездията, да ми говори как съм неговата звездичка едничка, да рецитира стихове… Беше много романтично – само аз и той, луната ни озарява. Бях просто в екстаз. Целуна ме отново.
Стояхме до четири сутринта и гледахме звездите. После останах да спя до него. Дори като легнах да спя, беше много сладък. Зави ме, целуна ме по челото, пожела ми лека нощ, прегърна ме и заспахме. Не бях срещала такова момче до този момент.
Така едно съдбоносно почукване на вратата ни доведе до 6 години връзка. Вече съм омъжена за този човек и очакваме първото си дете. Не мога да повярвам докъде ни доведе съдбата. Всичко от едно почукване на вратата заради силна музика… Изглежда, че любовта е била на другата врата.
Маргарита
Снимка: Pixabay.com
