Подобно на повечето лечебни растения ментата е намерила отражение в древните митове и легенди. Общото наименование Mentha идва от гръцката митология. Богинята Персефона ревнувала Плутон от нимфата Minthe, поради което превърнала съперницата си в обикновено градинско растение.
Плутон не бил в състояние да върне прекрасната Minthe, затова направил така, че ако растението бъде стъпкано, ароматът му да се носи от полъха на вятъра над градините.
През I в. от н.е. естествоизпитателят Плиний предлага студентите да увиват венец от мента около главите си, за да носи радост в душите им и да освежава умовете им.
Най-често стръкове от мента са разхвърляни по пода заради благоуханието и свойството им да прогонват мишките. Слагат ги и в чували със зърно, за да отблъскват гризачите. Изпаренията от запарка на растението се използват за освежаване на въздуха в болнични стаи.
Различните видове мента имат много общи химически свойства и полезно въздействие. Най-ценни са пресните или изсушени листа и извлеченото чрез парна дестилация етерично масло. Градинската мента притежава по-слаби лечебни свойства от лютивата мента (М. piperita) – добре познатата кръстоска между градинска и водна мента (М. aquatica).
Стъблата се завързват на връзки и се окачват да съхнат на топло и проветриво място, далече от слънчева светлина. Когато изсъхнат, листата се отстраняват от дръжките.
Стъблата се събират и могат да се използват за наторяване. Изсушените листа се съхраняват в плътно затворени тъмни стъклени съдове.
Отвара: Поставете 6 с.л. пресни ментови листа в затоплен стъклен съд. Оставете 2,5 чаши прясна нехлорирана вода да заври и залейте билката. Покрийте и запарете чая за 5 мин. Прецедете и подсладете на вкус.
Ментата може да се запарва и с топло мляко за облекчаване на коремни болки. Готовият чай се съхранява до два дни в затворен съд в хладилника. Приема се по 3 чаши на ден.
Чаят от мента и пчелник (Marrubium vulgare) е добро лечебно средство за деца с висока температура. Отвара от мента може да се използва за гаргара при болно гърло, както и за освежаване на дъха.
Тинктура: Залейте 100 г ситно нарязани пресни листа или натрошени сухи листа с 500 мл ракия, джин или водка в стъклен контейнер. Алкохолът трябва да покрие растението.
Дръжте сместа далече от пряка светлина в продължение на две седмици, като разклащате съда няколко пъти дневно. Прецедете и съхранявайте в затворена тъмна стъклена бутилка. Стандартната доза е 10-30 капки от тинктурата дневно.
Етерично масло: Етеричното масло се получава чрез парна дестилация на пресни разцъфнали ментови връхчета. Няколко капки върху бучка захар са достатъчни няколко пъти дневно.
Няколко капки масло, разредени с вода и приложени външно, успокояват сърбеж, изгаряния, ужилвания от насекоми, краста и други кожни смущения.
За масаж етеричното масло може да се разрежда с бадемово или слънчогледово масло.
Ментата е мека билка и се смята за безопасна. Някои фитотерапевти съветват ментов чай да не се приема от малки деца, бебета и бременни. Болни от хиатална херния и някои жлъчни проблеми също не бива да приемат мента.
При приемане на нормални дози не се наблюдават странични ефекти. При чувствителни организми обаче може да се получи алергичен обрив.
