След като се разведох с мъжа си, мислех, че светът свършва.
Само с работа успях да се измъкна от депресията, в която бях изпаднала.
Помогнаха ми и приятели, и колеги, и родителите ми, които страдаха повече и от мен.
За година-две успях да се стабилизирам и почти се върнах към предишния си живот.
Тогава се запознах с Димитър и заради него изгубих всичките си близки хора.
Не мога да кажа, че ужасно се влюбих в него, но ми харесваше да излизаме заедно.
Беше и приятно да го каня вкъщи на вечеря, да ремонтира нещо, да ми помага за колата, защото аз нищо не разбирам от поддържането й.
Това може да са само оправдания, но малко по малко пуснах Димитър да се настани в дома ми.
Ядосвах се, че все не си намираше свястна работа, все него съкращаваха, все него го завличаха приятелите, на които плащаше, за да му правят компания в кръчмата.
С повод и без повод водеше гости у дома, без да мисли удобно ли е, имам ли какво да сложа на масата, дали не съм уморена.
Заради пропадналите типове, които влачеше, истинските ми приятели един по един спряха да идват у нас.
А като се отбиваха, Димитър даже и да беше сам, се държеше отвратително.
Избиваше комплекси, че е от село, че е учил, ама не е завършил образованието си, че все ме гледа в ръцете и чака да му дам пари за цигари.
Близките ми постоянно говорят, че е използвач, а аз им казвам, че се заблуждават.
Знам, че не аз, а те са прави, но… само донякъде.
Трудно е да се каже – Димитър ли използва мен, или аз него.
Какво да правя, като не мога сама?
Не искам да живея като кукувица, а на 43 нямам голям избор.
Затова търпя и се примирявам.
Поне пиянството му е кротко, не бие, а заспива.
Вие на моята възраст бихте ли живели сами?
Златева
искам да ти кажа .че преживях по лошо,но след седем месеца се отказах,историята ти е като моята само,където се срамувах от него защото беше от малцинството,по добре сама от колкото с такъв ,сега съм сама и съм доста по добре,успех