14-годишният ми син се срамува от апартамента, в който живеем
Тъжно ми е, но това е истината
Здравейте, мили хора.
Не знам защо ви пиша. Може би го правя, за да ми олекне, защото няма с кой да споделя историята си.
Аз съм Жени и съм на 42 години. Самотна майка на 14-годишно дете.
Баща му ни напусна, когато Божидар беше на 3. Каза ми, че се е влюбил в своя колежка и просто си тръгна. Създаде ново семейство, има две деца от нея и за нас почти не се сеща. Но не това ми е драмата…
С Божидар живеем в апартамента, който наследих от мама и тати. Той си има отделна стая, но вече всичко има нужда от крещящ ремонт.
Все иска да ходи на гости на свои приятели и веднъж му казах да ги покани у нас. Отговори ми, че не иска. Попитах го за причината.
“Мамо, срам ме е от този апартамент. Виж тапетите колко са се изпокъсали. Банята също не ми харесва с тези стари плочки. В дома на приятелите ми всичко е ново, дори компютърните столове, на които седят. Ако ги поканя тук, после сигурно ще ми се подиграват”. И се разплака!
Няма да ви обяснявам как се почувствах!
Все си мислех, че се справям като самотна майка. Не ни липсва храна на масата, сметките винаги са платени навреме.
Явно обаче това не е достатъчно в днешно време. Опитах се да обясня на Божидар, че ако му се подиграват, тези хора не са му никакви приятели. После обаче се сетих, че на тези години “приятелите са всичко”.
Сега си търся втора работа. Искам да посъбера пари и да ремонтирам апартамента. Не желая пари от баща му, защото едва ли ще ни ги даде. Новата му жена е една фръцла, която не излиза от салоните за красота и почти всеки месец са някъде на екскурзия.
Не знам откъде да започна… Апартаментът не е много голям, но знам, че без средства съм за никъде.
Искам да възпитам човек, чието щастие не е пряко свързано с материалните придобивки, но май в днешно време това няма как да стане. Всеки иска по-ново, по-хубаво, по-голямо…
Бъдете здрави, мили хора и ми стискайте палци! Вярвам, че и този път ще се справя.
Жени
Снимка: Pixabay.com
Същото стечение на обстоятелствата беше и с мен – в продължение на повече от 20 години, докато не се прибрах с първата си заплата и 5 ролки тапети, седмица преди 20 ми рожден ден.
Посрещнат с мълчание за неоправеното легло и отсъствието на вечеря, нагласата ми за освежаващ ремонт беше абсолютно неразбираема и дори приета като ненужна постъпка с ненужна покупка.
За съжаление беше 8ми март и тапетите с цветя не бяха желаният Букет изразяващ обичта и грижата ми към моята самотна майка, която когато ме попита – с какъв акъл съм ги купил тези толкова шарени тапети – отговора ми се превърна в нейните смях и сълзи – споделени със всеки наш познат – дори и днес – 12 години по-късно.
“ цветята бяха много скъпи – скъпа мамо, а и след утре ще са кат умрели. Сметнах, че си по щастлива и спокойна да си в дом с цветя за цял живот – отколкото с букет за 2 дни – и 2 пъти по-скъп в дом от 20 години за ремонт.
От утре двамата ще поканим нашите приятели и вместо за кафене – в къщи за кафе без никакво притеснение.
Споделяйки това – си припомням от колко голямо значение е да си в уютно и гостоприемно място – не само за живеене.
Долавям абсолютно незаконен, много рисков, изключително нетактичен, силно неуважителен – сериозно омсловажаващ, липсващ и най-вече обременяващ травмирайки Божидар – по вяша лична преценка и решение, по-отношение на родителски правила, задължения и отговорност към психическото развитие, нагласа и самоувереност на биологично дете по време на малоледство – причина за този пост.
От написаното се стига до извода, че сте оставили много важен аспект!
Недопустимо е Вие и Божидар да се тревожите, притеснявате, лишавате, ограничавате и страдате – за да осигурите приемлив живот на хора които не са отговорни към вас.
Желателно е да разговаряте с бащата на детето и обсъдите възможност Божидар да бъде в среда – осигуряващи спокойствие, увереност и благодат.
Моля Ви да потърсите съдействие от близки, приятели, съседи, публичен и социален сектор – които да се погрижат за вас и Божидар
С пожелания за здраве и късмет!
Здравейте!
Реших да ви пиша и това първият път в който поствам коментар в социалните мрежи. Исках да знаете, че знам през какво преминава вашият син, защото бях в неговото положение на тази възраст. Срамувах се от състоянието на апартамента в който растях и гледах как другите деца имат всичко необходимо, новичко и хубаво.
Вкъщи, положението беше меко казано тежко. Стените бяха боядисани с блажна боя, пирони за закачалка, в банята ръжда и мухал. Всичките мебели подарени след подмяна от старите им собственици. Спах на възглавници от стар диван. Това продължи до навършване на пълнолетието ми и малко след развода на родителите ми се изнесох.
Беше трудно и винаги прекаравах времето на гости. Немотията е лошо нещо, но учи. Учи да цениш, учи да се бориш, учи да отсяваш.
Сигурен съм, че Ви се къса сърцето правейки всичко по силите си, но сякаш това не стига. Свържете се с бащата на детето ви и му обяснете ситуацията. Поискайте помощ от него само за стаята на сина му. Ако откаже – ще откаже. Това не е търсене на просия, а търсене на отговорност и помощ към човек в трудно положение. Потърсете помощ и от роднини. Продължавайте да сте силна и си припомнете, че човека е винаги незадоволен и неблагодарен към това което има и винаги ще иска повече. Това което имате вероятно е само мечта за други, които нямат покрив над главите си.