Нана Кваме Аброква обича шопската салата…
Нана, добре дошъл отново в България. С какви чувства се завръщаш в нашата страна?
С любов. Винаги ще се завръщам в България и винаги ще го правя с много любов.
Идвали сте много пъти. Кое ви харесва най-много в нашата страна?
Току-що пристигнах и първото нещо, което направих, е да си поръчам шопска салата. Толкова много ми харесва. Всеки път, когато идвам, си я поръчвам за ядене. Много ми е вкусна (смее се).
Първия път, в който пристигнах в България, беше през 2006-а година, ако не ме лъже паметта. През всички тези години забелязвам промените, които настъпват във вашата страна. Те определено са за добро. София започва да прилича на истинска европейска столица.
Миналата година през ноември имах възможността да поседя една седмица в София и да я опозная. Потопих се в духа й, разгледах забележителностите, посетих много клубове и много ми хареса. Наистина. Знаете ли – не съм бил в Пловдив досега и ми е любопитно да разгледам и този град.
Вече познавате българската публика добре. Коя е любимата й песен?
Lonely – всеки един знае текста и пее с мен и прекрасната ми певица. Знаете ли, когато хората чуят Нана, ме свързват с тази песен, както с други парчета от 90-те като Remember The Time и Let It Rain. Сигурен съм, че никой не знае, че имам нов албум (смее се).
Той е почти готов, но искам да въведа още няколко промени. Ще ви издам една тайна обаче – след 6 месеца ще дойда отново с новите си парчета. Да видим дали ще ви хареса. Спокойно, ще изпея отново и Lonely (смее се).
Даже ще ви кажа още нещо – в албума имам дует с българската певица Веси Бонева. Много симпатично момиче и песента се получи добре.
А коя е вашата любима песен?
Lonely, защото е много лична за мен.
Каква е нейната история?
Написахме песента през 1996-а година Тони Котура и Бюлен Арис. Но историята, която стои зад нея, бих искал да запазя в тайна. Знаете ли, още преди да я запиша, знаех, че ще стане хит и ще докосне много хора, но честно казано, не очаквах, че ще има чак такъв голям успех.
Вие сте в музикалния бизнес почти 30 години. Какви са промените, които настъпиха през годините и как виждате развитието му в близките 30 години?
Преди хората си купуваха албуми. Продавал съм по 500-600 албума на ден. Сега хората не си купуват албуми (смее се). Това е огромната разлика най-вече. Сега музиката се сваля безплатно от интернет и това е пагубно за музикалния бизнес.
Но има и друго предимство – хората, които все още инвестират в музика и си купуват албуми, не е необходимо да ходят да търсят музикални магазини, които и без това вече са малко, а си ги купуват онлайн с едно натискане.
Последно си купих албум на Dr. Dre. Бях си вкъщи, беше дъждовно време, слушах музика в youtube, видях, че албумът вече е на музикалния пазар, цъкнах два пъти на айфона си и след 5 минути вече имах албума на телефона си, а 10 минути по-късно на макбука си.
За съжаление нелегалното качване и теглене на песни в последните години много се е увеличило и смятам, че така ще бъде и за в бъдеще. Гадно е. Но времената са такива и това е, което се случва. Едно е сигурно – музиката няма да умре.
А помните ли кой беше първият албум, който си купихте?
Този въпрос малко ме затруднява (смее се). Мисля, че беше на Майкъл Джексън. Беше преди много години (смее се).
Източник:“Телеграф“
