Родът Мента принадлежи към семейство Устноцветни (Lamiaceae), което съдържа около тридесет разновидности на растението, но само представителите на рода Мента се смятат за „истинска мента“.
Растенията от семейство Устноцветни се кръстосват лесно помежду си. Познати са стотици хибриди на ароматната билка, много от които са се разпространили в Съединените щати.
Градинската мента, или джоджен (Mentha spicata, понякога наричана М. Viridis и М. Crispa), е средиземноморско растение, познато от древни времена като символ на гостоприемството и мъдростта. Римляните пренесли ментата на британските острови, а английските колонисти я взели със себе си в Северна Америка.
В китайската медицина се използва М. arvensis, известна като полска или дива мента, с китайско название Bo he. Тази билка с лилави цветове се използва като разхладително средство при грип, болно гьрло, възпаление на очите и главоболие.
Според китайската медицина М. arvensis се препоръчва като карминативно (газогонно, за освобождаване на газове от храносмилателния тракт) и подобряващо храносмилането средство.
Освен това тази билка помага и при главоболие, стимулира движението на чи или жизнената енергия в черния дроб.
Някои билкари причисляват М. arvensis и М. canadensis към дивата мента, която се среща в Америка. Видът М. arvensis var. piperescens е известен като японска мента и се отглежда с търговска цел като основен източник на ментол.
Според билкаря Паркинсон ментата е добавяна, за да ароматизира водата за къпане и да укрепи нервите и мускулите. Ментата се препоръчва за избелване на зъбите и за успокояване на напуканата кожа на ръцете.
През Средновековието, когато ухапванията от бесни кучета били често срещано явление, за лечение на раните се препоръчват различни видове мента. Растението се стрива със сол и се нанася направо върху ухапаното място.
Аристотел забранява на войниците да използват билката преди битка, тъй като смята, че растението намалява желанието за водене на бой. Според сведения на билкаря Джон Джерард от 1568 г. ароматът на растението весели сърцата на хората.
В Библията се споменава, че ментата е използвана от фарисеите за плащане на десятък.
По това време тя е скъпо средство за обмен на стоки. Освежаващият ментов чай е популярна напитка през Войната за независимостта в САЩ, защото англичаните не го облагат с данък.
Всъщност по това време ментата има важно търговско значение в Кънектикът. Ароматният чай е много популярен и по време на Гражданската война, когато вносният черен чай се намирал трудно.
В народната медицина градинската мента се използва подобно на лютивата мента.
Тези два вида са особено полезни при храносмилателни смущения, колики и натрупване на газове в стомаха благодарение на газогонното и антиспастичното им действие.
Ползват се и при лечение на синдром на раздразнените черва (колоноспазъм). Смята се, че при едновременен прием продуктите със съдържание на мента влияят върху ефекта на хомеопатичните лекарства.
От друга страна, хомеопатите в САЩ изразяват несъгласие, че ментата може да бъде антидот на някое лекарствено средство. Те твърдят, че когато лекарството е добре подбрано от лекаря, ментовият продукт не би могъл да предизвика смущения.
