Легендарното предаване „Минута е много“ изкара в телевизионния ефир 33 години преди да бъде спряно през 2012-а. Неизменен водещ на състезанието от самото му начало до края беше Петър Вучков. Макар и претърпял сърдечна операция, той демонстрира завидно състояние на духа и ослепителната си усмивка. Ето какво споделя той в специално интервю за в. „Уикенд“:
Господин Вучков, на 2 септември имахте рожден ден. Как сте на 77?
В добро настроение съм, а и виждате как изглеждам. Държа се на моите 150 години (смее се). Празнувах рождения си ден в много ограничен кръг от близки и приятели. 70-годишния си юбилей отбелязах с огромно парти с невероятно много гости. Тогава бях горд, че навършвам тази възраст в добро състояние на здравето и духа. Сега някак си 77 години звучат фатално. Празненството ми не беше много специално, въпреки че съм благодарен на Господ, че и досега ме държи. Признателен съм и на лекарите от „Токуда“ и най-вече на доктор Якимов, който ми направи 4 байпаса на сърцето, което аз през целия си живот се стремях да ликвидирам (смее се). Пушех по 3 кутии цигари! След операцията се чувствам чудесно. Всеки ден пия едно определено количество медикаменти.
А 80-годишния си юбилей ще го празнувате ли?
Надявам се, ще ви поканя (смее се).
Откога не пушите? Пиете ли алкохол?
Може би вече 15 години. Всяка вечер с жена ми Вихра сядаме на чаша бяло вино през лятото и на червено през зимата. И се гледаме в очите, а аз й казвам, че я обичам. Пием си, но не прекаляваме. Не съм си лягал пиян.
Как минава обикновено денят ви напоследък?
Това не е въпрос с повишена трудност, отговорът е много лесен – работа няма. Преди имах куп задачи, дори в бележника ми свършваше страницата за месеца и нямаше къде да запиша допълнителните ангажименти. По цели дни бях зает – от 8 часа сутринта до полунощ. Сега имам доста свободно време. Единствено ми остана да се занимавам с хобито си -колекционерството. Нека да не бъдем много точни какво колекционирам, защото вече веднъж ми посетиха жилището и със съпругата ми страдахме.
Ходихте ли на почивка в родния си град Варна?
Не. Втора година вече жена ми се оплаква, че не сме ходили на море, и страда за това за разлика от мен. Тази година ни дойдоха на гости децата – синът от Швейцария и другият от Америка, със семействата си. Ние със съпругата ми спахме на надуваеми дюшеци в хола, все едно сме гаджета (смее се).
Съдейки по вас, корав ли е българският пенсионер?
По-голям герой няма на света, след като продължава да оцелява и да съществува. Не може да получаваш такава мизерна пенсия и да успяваш да връзваш двата края. Моята е под 300 лева.
Изпитвате ли носталгия по времето преди 10 ноември 1989 г.?
Не, никаква носталгия. Доволен и щастлив съм, че хората могат да пътуват и да говорят, каквото си искат. Много трудно работехме всички по онова време. Освен цензурата имахме автоцензура, което беше нещо страшно.
Вълнувате ли се от политика?
Не. Имам предпочитания към личност – Бойко Борисов.
Защо го няма вече „Минута е много“?
По този въпрос съм говорил много с приятели, съмишленици и случайни хора на улицата, които ме спират и ме питат. На всички тях отговарям: „Не знам. Питайте ръководството на националната телевизия защо го няма“. „Минута е много“ е единственото по рода си. Предаване от този вид не е губещо. Защо? Защото, когато човек гледа и отговаря, той умира от удоволствие, ако познае отговора. Ако ли пък не – го научава. Винаги си правя една шега: „Представете си „Минута е много“ върви и Вучков задава въпрос. Завреният зет знае отговора, а тъща му – не. Какъв триумф!“. (Смее се.)
След като спряха предаването през януари 2012-а, ходили ли сте в БНТ?
Ходил съм един път във връзка с 55-годишнината на БНТ. Бях гост при Драго Драганов и тогава ми хрумна, че „Минута е много“ е на 33 години и е рекордьор. Дори „Всяка неделя“ няма толкова дълга биография. 33-години е Христовата възраст, но Христос възкръсна, а дали така ще стане и с „Минутата“, знае само ръководството на Българската национална телевизия.
Подозирате ли, че предаването е било неудобно някому?
Ние бяхме втори по рейтинг след едно политическо предаване. Не знам на кого не бяхме удобни, не искам да цитирам имена. БНТ е национална телевизия, в което „Минута е много“ изкара 33 години, макар че винаги имахме проблеми с тях. Важното беше, че ни има. В края на краищата не плюй в кладенеца, от който си пил. Нищо лошо не искам да кажа за БНТ.
Имаше ли вариант „Минута е много“ да се върне в ефир?
Никакъв, никъде и никога досега. Аз нямам желание да се връщам вече като водещ на предаването, искам да работя за „Минута е много“ зад кадър. Мога примерно да се занимавам със състезателите, с организаторска работа, да пиша въпроси в определени области, в които имам самочувствие, че съм компетентен. Искам да има такова предаване, защото то е необходимо на зрителя, а с Лилия Райчева да сме зад кулисите.
Как ви откри Лилия Райчева за телевизията?
Лилия Райчева не ме е открила за телевизията. Бях вече открит, а тя дойде като студентка да помага в телевизионни състезания, които водех. Когато Лили сътвори „Минута е много“, заяви на Младен Младенов – Доктора, главен редактор тогава, че иска само аз да съм водещ. В определен момент взе авторските си права и ние станахме частно предаване в БНТ. „Минута е много“ е на Лилия. Ако някоя от рейтинговите телевизии сега ни покани, с удоволствие ще се върнем на екран. С нас ще дойде и онова невероятно ято от хора, които са влюбени в „Минута е много“. Хора, които дори направиха пред БНТ митинг и издигаха лозунги „Върнете „Минута е много“ в ефир!“.
Казват ли ви все още „Минутко“?
(Смее се.) Разбира се. Има 3-4 семейства, които се създадоха в „Минута е много“. За една бройка да кръстят и бебе Минутко.
При кой от директорите си БНТ беше най-добре?
Иван Славков и Леда Милева бяха най-доброто за БНТ. Батето беше разкошно момче, човек с голямо сърце, състрадателен, човек на жеста… Обичаше да помага на хората… Някои го обвиняват, че щатният състав на БНТ по неговото време бил станал огромен. Може би е било така, защото той не можеше да отказва, когато някой го помоли за хляба. Тогава всички искаха да живеят в София и да работят в БНТ. Отнасях се с уважение към Иван. Държа да подчертая, че никога не съм се домогвал до него, за да ми направи дадена услуга. Симпатизирах му, поздравявахме се – това бяха нашите отношения.
Какво е мнението ви за днешните тв състезания?
Всички те за разлика от „Минута е много“ са купени, лицензни. Разликата е и във валутата, която се получава като награда. А и при тях в голяма степен е важен шансът, не знанието. По теорията на вероятностите е възможно един човек да отговори вярно на 15-те въпроса в „Стани богат“ дори и без да знае нищо, защото му се дават четири варианта, от които един е верен.
Разбирам, че телевизионните игри на шанса не са предпочитаните от вас. А хазартна личност ли сте в живота?
Не съм. Играя тото, и то с едни и същи числа от години. Печелил съм петица преди 30 години, стойността й беше 700 лева.
В „Шоуто на Слави“ се опитаха да ви имитират. Харесахте ли се там?
Веднъж се опита да ме имитира Мариан Бачев и беше много неудачно.
Участвали сте като актьор в няколко филма редом с Григор Вачков, Калата, Апостол Карамитев, Коста Цонев…
Вие изброихте любимите ми артисти. Когато се снимах в първия филм, гледах Апостол Карамитев като бог. Той си беше такъв в театралното и киноизкуство. Незабравими моменти! След като открих телевизията, не съм получавал предложения да участвам като актьор.
Били сте водещ на концерти на Лили Иванова. Трудно ли се работи с нея?
Когато Лили Иванова направи концерта в зала „Арена Армеец“, ме покани и аз отидох. В тези 20 години, през които сме работили заедно, явно съм оставил у нея добри впечатления като личност. До днес ме
уважава. Наскоро се видяхме и тя ми каза, че много се е смяла на кошницата с живи цветя, която й подарих на концерта. И по-специално на надписа в поздравителната картичка: „Обичам те – Аз“. Никога не сме имали проблеми в общуването. Когато работиш с нея професионално, когато във всяко отношение си неуязвим, дори в начина, по който се храниш, Лили е невероятен човек с теб. Мен ме радваше взискателността й, желанието й всичко да бъде съвършено.
Навремето казваха, че Лилия Вучкова ви е дъщеря, а проф. Юлиан Вучков -брат… Как приемахте тази мълва?
Ако трябва да бъда откровен, в единия случай ми беше приятно, а в другия – не. С Юлиан Вучков знаем кой кой е, но никога не сме разговаряли дори.
