Още ацтеките и толтеките произвеждат от виолетово-кафявите семена на какаовия плод каша, която наричат Cachuate.
Заради голямата им хранителна стойност изсушените какаови зърна дълги години служат при тях като ценно разплащателно средство.
Първият европеец, който през 1502 г. държи в ръцете си какаов плод, е Христофор Колумб. Не му обръща внимание.
Но само след 20 години наред със златните съкровища в Европа пренасят и какаови зърна.
Заради горчивината си произвежданото от тях питие не намира добър прием.
Едва когато през 1569 г. папата го утвърждава като питие за пост, то започва постепенно да се разпространява.
С добавката на тръстикова захар вкусът на горчивата напитка става фин – така се открива шоколадът.
Докато в началото питието е привилегия само на княжеските дворове, не след дълго какаото започва да се продава във всички аптеки и колониални магазини.
Португалците пренасят растението в западноафриканските си колонии и засаждат множество плантации.
Но едва в началото на XVIII век се внасят по-големи количества през Италия и Холандия.
За първи път през 1876 г. в Швейцария се открива метод за производство на млечен шоколад.
Според днешните изисквания на Европейския съюз шоколадът трябва да съдържа най-малко 14 на сто обезмаслена суха маса какао и 18 процента какаово масло, а общото количество на двете какаови съставки да е най-малко 35 процента.
Нерядко чрез какаото в шоколадите попадат високи количества вредни вещества като тежки метали, никел, желязо, пестициди.
Шоколадите, продавани в будки за вестници и в бензиностанции, се обременяват с бензол и толуол.
Не само хората имат предпочитание към шоколада, но също и някои червеи, ларви и молци; плесенните гъбички пък се настаняват по шоколадовите бонбони (особено през лятото и есента).
Какаото и шоколадът не са хранителни продукти, а лакомства, доставящи удоволствие – трябва да се консумират с мярка.
