Аминокиселините са група от азотосъдържащи органични съединения, които влизат в състава на структурата на протеините. Те са от съществено значение за човешкия метаболизъм, помагат на човешкото тяло да функционира правилно и допринасят за доброто здраве. Аминокиселините, влизащи в състава на протеините са 20, като в отделните протеини броя и комбинациите им варират.
Те са класифицирани като незаменими (основни, есенциални) и заменими (неесенциални) аминокиселини, като човешкото тяло не може да синтезира незаменимите. Следователно от голямо значение е те да бъдат включени във всекидневния хранителен режим.
Експертите не са единодушни по въпроса как трябва да се класифицират аминокиселините, поне що се отнася до нуждите на определени групи от хора, страдащи от недостиг или липса на ензими.
Незаменимите аминокиселини са хистидин, изолевцин, левцин, лизин, метионин, фенилаланин, треонин, триптофан и валин, останалите 12 са заменими. Понякога в този списък се включват пет допълнителни аминокиселини, защото те могат да бъдат есенциални при определени обстоятелства.
Те са аргининът (той например може да се синтезира от възрастни, но не и от деца), цистеинът, глицинът, глутаминът и тирозинът. Към заменимите аминокиселини се причисляват аланинът, аспарагинът, аспаргиновата киселина, глутаминовата киселина, пролинът и серинът.
Човешкото тяло си набавя необходимите незаменими аминокиселини от протеините от растителен и животински произход – млечните продукти, месото, рибата, птичето месо, ядките и яйцата се считат за по-пълноценни източници от боба, граха и зърнените храни.
Когато хората тренират интензивно и продължително, аминокиселините създават нови протеини. Проучването па значението на баланса на аминокиселините в организма е първият ключ към отговора на това защо един човек може да развие множество различни заболявания, вариращи от депресия до стомашно разстройство и затлъстяване.
Дисбалансът на аминокиселините често се проявява при хора с неправилен хранителен режим. Тъй като стресът, възрастта, инфекциите и други фактори, включително количеството и качеството на извършваните физически упражнения, също могат да повлияят на нивата на аминокиселините.
Дори при хора, подложили се на здравословни диети е възможна аминокиселинна недостатъчност. За съжаление, тъй като няма препоръчителна дневна доза, е трудно да бъде преценена степента на недостатъчност.
Аминокиселинните добавки към здравословния начин на хранене се използват за различни цели. Най-разпространените са:
– Поддържане на теглото при изграждането на мускулите
– Подобряване при проблеми или заболявания на сърцето и кръвоносните съдове, особено при по-възрастни хора
– Лечение на синдрома на хроничната умора
– Лечение на депресия и тревожност
– Лечение на хранителни разстройства като булимия или анорексия с преяждане
– Подобряване на паметта, както и изграждането и поддържането на имунната система на организма в борбата с бактериите и вирусите.
Важно е да се отбележи, че макар необходимостта и ролята на всички аминокиселини за поддържането на оптимално здравословно състояние да са изяснени, научните изследвания не предоставят неоспорими доказателства за ползите от такива хранителни добавки в дългосрочен аспект.
Въпреки това някои членове на научната медицинска общност поддържат тезата за несъмнената значимост на аминокиселините. Райнер Хамбрехт и негови колеги от Университета в Лайпциг (Германия) изпитват аминокиселината L-аргинин върху 38 пациенти със сърдечна недостатъчност.
Знаейки, че човешкото тяло превръща L-аргинина в азотен окис (химикал, който отпуска кръвоносните съдове), учените дават на една група по 8 г L-аргинин всеки ден в продължение на четири седмици; друга група просто прави упражнения с движение на предмишницата, а трета група съчетава добавката с упражненията.
Хората от първата група увеличават дилатацията на кръвоносните си съдове с коефициент четири, същият ефект се наблюдава и при втората група. При третата група коефициентът се увеличава е шест. Проучване на аргинина през 2002 г. установи, че добавката може да помогне за намаляване на риска от следоперативна инфекция.
Освен това може да подобри значително и сексуалната функция в мъжете и жените. По-късните изследвания за ефективността на аргинина при лечението на сърдечно-съдови заболявания имат противоречиви резултати.
Федералната агенция по храните и лекарствата на САЩ (FDA) забрани на производителите на аргинин да твърдят, че техният продукт помага при лечението на сърдечно-съдови заболявания.
