Наричат го Острова на хилядата храма. Всъщност напълно погрешно. Храмовете са приблизително колкото населението – по един във всяка къща и сърце. А боговете далеч не се изчерпват до Триединството Брахма, Вишну и Махешвара.
Нито до останалите индуски божества. Тук боговете (поне тези, които се чувстват такива) са хиляди. Горе-долу колкото са чужденците, загърбили родината и забързания й ритъм, за да превърнат Бали в свой втори дом.
Безвремие и хармония. Да ви звучи познато? Внушаваше го всяка секунда от хитовата през 2010 г. лента (направен по още по-хитовата книга на Елизабет Гилбърт) „Яж, моли се и обичай“. На място обаче осъзнаваш няколко ключови неща, които няма да чуете в лентата, нито да прочетете в бестселъра.
Принципи
Любовта дори не е към ближния, а към самия себе си. Храната има много повече измерения, отколкото който и да било европеец би могъл да си представи.
Хигиената впрочем не е едно от тях, но това престава да прави впечатление в момента, в който уличната продавачка разчупи с безскрупулно напористи пръсти (със съмнителна чистота) поредния абсолютно недостигнат от общата ви култура плод.
След което буквално ви го натика в устата. И ако си мислите, че няма да го изядете, помислете пак. Дори ще се върнете. Както ще направите и на пазара. Не само заради пресния улов от риба и морски дарове, а и заради спортната злоба, зараждаща се във всеки турист, открил че може да свали наполовина цената, назована от продавача.
А също и във варунга (капанчета, предлагащи местна кухня), в който ще шокирате небцето си със странни, но пък както ще преоткриете след известно време селекция – вкусни манджи. Срещу 2 до 10 долара на преял стомах.
За молитвите няма нужда да влизаш в храм, пише в. „Телеграф“. Отправяш ги всеки път, когато някой скутер мине толкова близо до крака ти, че кола маската става излишна, вълните в океана те запратят в небитие, в което не знаеш кое е дъно и кое повърхност.
При отлив рифът се окаже на застрашителните 10-15 см от тялото ти, а ранният залез (към 18 часа слънцето вече се сбогува) окъпе в божествена златно-оранжева гама небето и плажа.
И не на последно място – безвремието всъщност е измамно.
Както ще каже един от местните експати (чужденците на острова впрочем оформят завидна по разнообразието си общност, събрала на едно място отрочета на държави от всички континенти): „На остров Бали времето никога не стига за нищо“. То просто тече паралелно на реалността извън острова.
Припомняш си го всеки път, когато пришпорваш скутера, за да наваксаш изгубените часове в задръствания. Заради същите тези задръствания карането на кола се превръща в сърцераздирателно занимание.
Макар климатикът в нея да спасява от прежурящото слънце, както и от небивалия прахоляк по улиците, принуждаващ останалите на пътя да шофират с маски. А превоз ще ви трябва дори да сте на Бали само за седмица.
На 8 градуса от екватора и население от над 3 млн. души. Над 90% от тях – хиндуисти (за разлика от останалите острови в Индонезия). Това гласи сухата статистика за острова.
Върви в комплект с активен вулкан, изригнал за последно преди петдесетина години, златни мини – предимно по съседните острови от индонезийския архипелаг (в Папуа впрочем е едно от десетте най-големи находища в света).
Оризовите полета, осигуряващи препитанието на десетки хиляди балинезийци, ферми с невестулки, чиято отделителна система естествено преработва най-скъпото кафе в света – лувак, начинаещи и заклети сърфисти, прииждащи на орди в активния сезон.
А също с небивало красива природа.
Плажове за всеки вкус – от мечтата на сърфистите (Кута бийч, Баланган бийч), през артистичните души – любители на музиката на живо и изкуството (Бингин бийч), до феновете на спокойните води и дългите ивици пясък (Джимбаран бийч).
И шикозни заведения, съсредоточени в леко снобския, но пък предлагащ наистина купонджийски вечери Семиняк.
Изброените места са все в южната част на острова, която е и най-пренаселена с туристи (намиращото се в нея летище е едно от естествените обяснения за това), но и останалите региони си имат своите съкровища.
В северната част на Бали ще откриете едни от най-красивите в света ивици черен пясък (Ловина) и вулканични горещи извори. Югоизточните плажове са мечта за гмуркачите.
А централният регион и по-конкретно Убуд се счита за сърцето на културата на острова. Това го прави и притегателен център за чужденци, дошли в Бали, за да опознаят себе си. Както и за ловци на спомени.
Спомени
И като сме на темата, ако сте решили спомените, които вземате вкъщи, да са не само на снимки и по тялото ви – под формата на татуси (в Кута студиата за татуировки са буквално през няколко метра) и рани от рифовете, внимавайте какво слагате в багажа си.
Маските от махагон и абанос са наистина привлекателен сувенир за всеки турист заради красотата и смешната им цена от по 5 до 15 долара (след преговори с продавача), но един конкретен вид е забранен за износ. Друго, за което е желателно да забравите, докато сте на острова, са спомени, стимулирани с наркотици.
Дрогата е скъпа, наказанието за ползването й е няколко години затвор, а за трафик на наркотици се налага и смъртна присъда. На този фон далеч по-евтино ще ви излезе стимулирането с алкохол, макар чашата вино да е на цена, достойна за сита вечеря.
