Мъже комици много, но жените, които са способни да ни разсмеят, са малко. Албена Михова е една от тях.
Тази есен чаровната варненка отново е звезда на „Бай Брадър“. В рубриката на „Господари на ефира“ имитира ВИП съквартирантката Кичка Бодурова с такъв комедиен размах, че зрителите се тресат от смях, като я гледат. Тя споделя интересни неща за живота си в това откровено интервю за „Уикенд“.
Албена, пак сте затрупана от работа. Имате куп ангажименти и в театъра, и в актьорската си школа, и в телевизията…
Репетирам новата частна постановка „Изневери“. На 19 ноември във Варна ще бъде премиерата. Участвам и в още една руска пиеса – драма. В актьорската ми школа „Албена Михова“ си работя, ангажирана съм и в „Бай Брадър“, където влизам в образа на Кичка Бодурова. Много лесно ми беше да я направя. Не се притеснявам дали ще ми се разсърди, дори мисля, че тя ме харесва (смее се). Никога досега , не съм имала проблем с хората, които съм имитирала. Обикновено ми се радват. Само Сашка Васева е била обидена, дори съм получавала писма от нея. Тя не обича да я имитират. Писмата й бяха предупредителни. Прочетох ги на продуцентите, но имитацията си продължи.
Продуцентът на „Господарите“ Джуди Халваджиян със сигурност оценява комедийния ви талант. Очаквате ли да ви покани след време и да сте една от водещите в шоуто му? Ако това стане, ще има ли съревнование между вас и Мария Игнатова?
Та ние с Мария нямаме нищо общо като характери, моето водене ще бъде различно от нейното. Не мисля, че би трябвало да има съревнование. Мария си се справя много добре, прекрасна е. Не вярвам да ми предложат да съм водеща, но ако имат нужда от мен, мога да откликна. За мен всичко, което се случва в кариерата ми, е много любопитно. Дори озвучаването на нови герои. Обичам разнообразието в работата, радвам се, когато мога да вкуся от всичко.
Тъгувате ли за „Пълна лудница“? Там имахте широко поле за изява…
Да, много тъгувам. Иска ми се да се върне отново на екран предаването. Хората постоянно ме питат по улиците, кога ще могат пак да го гледат. Явно им липсва. Не зависи от нас връщането му, за съжаление.
Възмутена ли сте от поведението на Волен Сидеров пред ВИТИЗ?
Беше ужасно. Според мен Волен е една грешка. Слава Богу, че хората започнаха да се надигат и да взимат някакви мерки срещу този човек. Мисля, че той прекалено много си позволява. Бях и на митинга против него, ясно и точно изразих отношението си.
Може да го вкарат за малко в затвора, да се поочука и да разбере какво е направил, да премисли поведението и държанието си. Този човек е брутален и нагъл! Не се бъркам в политически теми и избягвам да си давам мнението, но след случилото се във ВИТИЗ съм категорична за Волен Сидеров – такъв човек не мога да харесвам.
Той забравя, че е избран от народа, че трябва да действа в полза на хората. Политическите постановки по принцип са много груби, не са като нашите в театъра.
Завършили сте кукли във ВИТИЗ. Кой ви насочи към комедията?
Сама показах нюх. Профилираха ме за комедийна актриса, а аз мога да играя и други неща. Радвам се, че успявам да забавлявам хората. Да си комик, въобще не е лесно. Трудно е да разсмееш, да заразиш със смях.
В живота плачете ли?
Да, често. И не знам защо. Много съм чувствителна. Плача и от радост, и от мъка. По принцип вътрешно съм тъжен човек, въпреки че има много неща, които ме забавляват. Гледам хората да не ме виждат натъжена. За мен казват, че винаги съм усмихната (смее се). Вкъщи като се прибера, започвам да си осмислям нещата. И все има нещо, което да те натъжи.
Тази година е юбилейна за вас, навършвате кръгла годишнина…
Така е. Юбилеи обаче не чествам. Животът си тече, ние си имаме радостите и мъките. Дори на Нова година не си правя равносметка, гледам в бъдещето. Обичам да ми бъде спокойно, хубаво и чисто на душата, да не дразня никого, на никого да не преча…
Искам и на мен също да не ми пречат. Това е най-важното условие, за да бъдеш спокоен. Сега съм добре, спокойна и щастлива. Детето ми и то е щастливо. Общо взето, всичко при мен е наред.
Шест години сте работили със Слави Трифонов…
Четири години бях в „Хъшове“ и две в „Шоуто на Слави“. Там най-вече се научих на дисциплина в работата си. И на скромност, за разлика от други хора. Научих много за професията, да се съобразявам с колектива. Започнах работа при Слави като студентка и опитът, който придобих, ми беше полезен след това в живота и кариерата.
6 години не са никак малко време. Тогава живеехме като брат и сестра с Руслан Мъйнов. Беше ни весело и много си помагахме. И до днес с Руслан сме в добри отношения, въпреки че не се виждаме често. Любо Нейков беше в съседен клас и с него също се уважавахме.
Предлагали ли са ви да станете част от „Комиците“?
Не, никой не ми е предлагал да работя в „Комиците“. Ако отида и там, не знам как ще се оправям – имам толкова много ангажименти, че трябва да спя на улицата, за да успявам (смее се). Обичам да правя по няколко неща наведнъж, защото съм пълна с енергия и искам да я влагам в полезни работи, но понякога човек физически не смогва да се справи с всички задачи.
Продължавате ли да подпалвате жилището си?
Да, все още го правя. Това е нещо нормално за мен от години.
Напоследък сте поотслабнали. Спортувате ли?
В момента не мога да спортувам, защото съм много ангажирана. Когато имам възможност, го правя. Ако съм отслабнала, то е от работа.
Говори се, че сте в паника да не се разболеете от рак, защото родителите ви са си отишли от тази коварна болест…
Ракът може да не е наследствен. Страх ме е от болести, но мисля да поживея още доста (смее се). Ходя редовно на лекар и се проверявам. Чиста съм.
Синът ви Мартин иска ли да стане актьор?
Да, иска и аз го подкрепям. Много е артистичен, играе и в моята школа. И сигурно ще стане актьор, да му се не види (смее се). Като дете беше доста палав, направо ми взимаше здравето. Аз съм много бойна майка, много активна. Който е бил на родителска среща, на която съм присъствала, може да каже как винаги съм си защитавала сина. С времето Марти поулегна.
Замисляте ли се за друго дете?
Да. Защо не?
Какво стана с връзката ви с Тома Здравков? Тръгна мълва, че сте разделени…
Разделени сме от три месеца. Аз сложих край. Така трябваше да стане. Когато е направена грешка, някой трябва да реши нещата.
Твърди се, че сте се разделили с Тома, защото ви изпивал заплатата…
Смешно е да се твърди подобно нещо. Как някой ще ми изпива заплатата? Аз не давам пари за такива работи! Пък и моята заплата е толкова малка, че плащам сметките и след това се чудим как да се оправяме до края на месеца.Това е съвсем нормално в България. Тук изкуството не е платено много, но аз въпреки всичко съм доволна от това, което взимам от театъра.
Трети човек ли се появи помежду ви?
Не, не това е причината за раздялата. Третият човек се появи малко по-късно.
Може ли пак да се съберете с Тома?
Не, никога! Приключила съм там. Слагайки точка някъде, никога не правя връщане назад. Грешки не прощавам, а Тома ги има. Грешките са си грешки. Всеки се учи от тях и продължава напред.
Има ли сега мъж в живота ви?
Да, има, футболист е. От един месец сме заедно. Мислим за бъдещето заедно. В момента обаче все още не живеем под един покрив.
