Японският професор Тадаюки Иманака предлага евтин метод за синтез на петрол, който изисква предимно вода като изходно вещество, предаде сайтът „Рокит Нюз 24“, като се позова на японската телевизия KTV.
Сред многото проблеми, пред които ни изправя използването на изкопаеми горива като нефта, е ограничената им и бързо намаляваща наличност.
За съжаление, след изчерпването им ще са нужни хиляди години за ново разграждане на органичните вещества и пресоването им под земните слоеве, за да се сдобием с нови залежи.
Така че гореописаната поява на нов източник на петрол е в сферата на невероятното.
Стана известно, че проф. Иманака и екипът му от университета в Киото са намерили ефективен и евтин начин да произведат нефт. Техният метод не изисква енергоемки условия като високо налягане или температури.
Той използва като изходни вещества само вода, нефт, и въглероден диоксид. Равносметката е, че за невероятната цена от 3 йени ($0,02), необходима за електричество, може да се синтезира петрол на стойност 100 йени ($0,83).
Опити за синтезиране на петрол са правени нееднократно, но най-голямото предизвикателство си остават високите нива на енергия, необходими за създаване на ключовите за горенето въглеводороди (веригите от водород и въглерод).
Фирма в Исландия например използва екстремните температури и високото налягане във вулканите за създаването на тези въглеводороди от С02. Процесът обаче е ефективен само при много специфични екологични и икономически условия.
Новата технология на проф. Иманака изисква много малко енергия и минимална специализирана техника. Първият етап включва създаването на определено количество активирана вода, пише „Телеграф“.
Това се постига чрез наномехурчета (много малки мехурчета) кислород в електролизирана вода под въздействието на ултравиолетови лъчи и с помощта на катализатор.
Петролът се смесва с активираната вода. Както е добре известно, нефт и вода не се смесват, така че трябва мощно разклащане, за да се получи желаната емулсия. В този момент веществото, съдържащо С02, се добавя към сместа.
След като тя се утаи и частите се разделят отново, се оказва, че количеството вода намалява, а петролът се увеличава. Иманака твърди, че размерът на увеличението зависи от вида на използвания петрол – примерно керосин или мазут, но варира само от 5 до 10%.
Иманака е убеден, че този метод е идеален за масовото производство на синтетичен петрол и смята, че то може да започне още през следващата година. Новият вид петрол е рекламиран и като „чисто гориво“, което не отделя парникови газове, съдържащи сяра и азот, какъвто е случаят с естествения суров нефт.
Освен това синтезирането на петрола на Иманака ще изисква „улавяне“ и рециклиране на въглероден диоксид от атмосферата, което от своя страна ще помогне за намаляване на негативното му въздействие върху околната среда.
Този начин на добиване на нефт обаче има и очевидни недостатъци. На първо място той изисква вода, която също не е неизчерпаем ресурс. Освен това горивото си остава нефт, който при изгарянето си предизвиква замърсяване, макар и по-ограничено.
От друга страна, ако синтезът му се окаже възможен в индустриални количества, продуктът на Иманака може напълно да промени законите на петролопроизводството. Така противоречивите методи за екстракцията от нефтени пясъци или фракингът ще престанат да са икономически атрактивни.
Също така, тъй като петролът ще може да се произвежда навсякъде, рискът от разливите му в океана от нефтените платформи или при транспортирането ще бъде ограничен. Също така всяка страна ще бъде в състояние да произвежда свой собствен петрол и да не разчита на външни източници.
Това би прекратило и конфликтите за т. нар. черно злато. Въпреки това, тъй като нефтът ще си остане съставка от новото гориво, държавите, които разполагат с него, ще продължават да имат предимство при производството му.
Нововъведението безспорно има потенциал да промени световната икономика, но дали системата на Иманака е наистина толкова ефикасна, предстои да бъде доказано. Всичко изглежда прекалено невероятно, за да го приемем незабавно за чиста монета.
Макар проф. Иманака да е учен със сериозна репутация, оценките, давани в научните среди, засега са противоречиви, а отразяването на откритието му в големите медии е оскъдно.
