Home / истории / Казах му да си събере багажа, защото ми писна да живея на кредит

Казах му да си събере багажа, защото ми писна да живея на кредит

Познавам Камелия доста отдавна. Навремето работехме заедно и бяхме близки.

Въпреки това обаче тя рядко споменаваше мъжа си. В думите си за него беше пестелива и избягваше коментари.

После животът ни раздели и не я бях чувала и виждала с години. Допреди седмица, пише в.“Личнa дрaма“.

Срещнахме се на летището. Аз посрещах приятелка, тя заминаваше.

Имахме около половин час да поговорим. Оказа се, че отдавна се е развела и сега заминава за Виена за празниците. Откакто останала сама, вече 4 години по това време – за празниците, пътувала някъде навън. Не искала да е с никого.

Искала тишина и спокойствие и докато светът посрещал поредните Коледа и Нова година, тя стояла в хотелската стая в някои чужд град и гледала светлините и фойерверките през прозореца.

Прочела в очите ми въпроса: „Защо?“. Камелия ми отговори, преди още да съм я попитала.

Не обичала тези празници, за нея били свързани само с лоши спомени. Затова гледала да избяга от България. И без това синът й отдавна бил в Щатите.

Оказа се, че навремето съпругът й, за да върже семейния бюджет, непрекъснато взимал заеми, без да й каже.

пари кредит

Парите бяха причината да се разделим

Не смеел да й признае, че заплатата му е два пъти по- ниска от нейната и за да не се „излага“, вместо да намери начин да изкарва повече пари. Взимал заеми – от банки, от фирми за бързи кредити, от приятели.

Взимал заеми дори да плаща тока и водата, без да си прави сметката, че в един момент ще трябва да връща толкова, колкото получава на месец.

В края на всяка година обаче всеки от тези, от които бил взел заеми, започвал да си ги иска, банките го притискали за забавени плащания и точно по празниците оставал без пукната пара в джоба.

На една Коледа дори не могли да купят подарък на сина си. И всеки път Камелия провеждала с него един и същи разговор, а той й се заклевал, че сега като изчистят тези сметки, това повече няма да се повтори.

Но на следващата Коледа картинката отново се повтаряла и пак, и пак, и пак… Накрая на нея й омръзнало.

Отдавна вече любовта към този мъж, за когото навремето била готова да скочи и в огъня, си отишла. Останало само презрението. Един ден просто го помолила да си събере багажа и да се махне от живота й.

И тъй като синът й вече се издържал сам, стиснала зъби, наложила си спартанска дисциплина и за 8 месеца успяла да изчисти всички сметки, влачени с години от мъжа й.

И за пръв път останала сама на Коледа. Докато другите вдигали наздравици, тя прехвърляла в спомените всички досегашни празници и си задавала въпроса:

„Защо не се освободих от този воденичен камък на шията си по-рано? Защо допуснах да стигна дотук?“

Решила да прави това, от което се въздържала толкова години – да посети местата, които винаги искала, но не можела, защото по думите на съпруга й „не бил сега моментът“.

През годината спестявала и още на 21-ви, 22-ри декември заминавала. Прибирала се на 2-ри януари. Не искала да бъде с приятели и роднини, които да я гледат с упрек или съжаление, че е сама.

Просто искала да се чувства свободна и да прави това, което й харесва. И най-важното – без да се притеснява, че на вратата й чука поредният кредит.

loading...

One comment

  1. И какво – тя е героинята, а мъжът й е идиота?! А защо го е правил?! Защото тя не се е интересувала от него, защото само материалното й е било в главата! Ако е обичала този човек, е щяла да знае притесненията му, а не да до остави да се прави на фалшив герой, затъвайки в ката! И сега е „свободна“, така ли?! Или е в клетка-хотелска стая! Не ми хареса примера и н виждам как помаа, освен да създава бариери между съпруг и съпруга!

Оставете коментар

Вашият адрес на електронната поща няма да бъде публикуван. Попълнете задължителните полета отбелязани със звезда *

*