Семейни сме от 20 години. Съпругът ми е симпатичен на външен вид, с приятни маниери.
Схващанията ни относно материалните средства и развлечения дълго време съвпадаха, винаги сме се разбирали добре.
Вярно е, че това до голяма степен се дължи на моето търпение, тъй като той никога не ми е помагал сериозно, а пък и не може да се каже, че ми е особено верен.
Още през първата година на брака ни, докато аз бях в родилния дом, той вкара друга жена в леглото ми. За това дочух впоследствие и нямах никакви доказателства.
Той отричаше, но острата ми реакция го подтикна към предпазливост и на по-късните ми основателни подозрения за разните му похождения той отговаряше вече подготвен.
Твърдеше, че никой друг освен мен не го привлича. Тъй като не го хващах на местопрестъплението и ми липсваха доказателства, аз се примирих с положението.
Преди две години обаче той се влюби до полуда в една много по-млада от него представителна дама. Под служебни претексти непрекъснато ходеше у тях и дори ме запозна със съпруга й.
През пролетта мъжът ми и въпросната жена си уредиха почивка по едно и също време и на едно и също място. След като случайно разбрах за това, позвъних на съпруга ми в почивната станция.

Имам нужда от съвет
Убеждаваше ме, че всичко е случайно, че и понятие нямал за нейното присъствие там, че самият той много се изненадал, когато я срещнал. Казах и на нейния мъж, който пък знаеше, че семейството ни ще отиде на почивка някъде.
Той също й се обади за обяснение, но обаждането му към нея го накара да повярва като малко дете на същата приказка, с която и съпругът ми ме залъга.
Да чакам ли докато историята затихне от само себе си, или да ги оставя сами да заявят, че искат да живеят заедно? Или може би и аз самата да си намеря любовник?
И без това от месеци насам мъжът ми няма нужда от мен… Когато се карам с него и поставям условие да прекрати тази връзка, той ми крещи и си тръгва. И в човешки план все повече се отдалечаваме един от друг. Какъв е Вашият съвет?
Отговор на психолога:
В никакъв случай не Ви препоръчвам кавгите, поставянето на условия и семейните сцени. Прекрасно разбирам огорчението, което ви подтиква към тях, но любовта не може да се предизвика насила, а малко вероятно е и чрез позоваване на съпружеските права.
Опитайте се да живеете при създалата се ситуация, евентуално да внушите на мъжа си, че поради неговото отдалечаване Вие самата се чувствате свободна.
Не го разпитвайте повече къде ходи и какво прави. Правете така, че и той да не Ви намира винаги вкъщи, понякога се прибирайте по-късно от него, не му вдигайте скандали за това как си прекарва времето.
Надявам се, че имате роднини, приятелки, при които да оставяте детето от време на време и които да може да посещавате по-често.
Пък дори и сам човек може да отиде на театър или концерт. Вярно е, че трябва да свикне с това, но добиването на навик е въпрос на упражнение.
Междувременно животът си тече някак, а Вие прекарвайте по-малко време в терзания. Възможно е по този начин у съпруга Ви да се зароди безпокойство, че може да Ви загуби и той ще започне да Ви обръща внимание.
Може би е бил прекалено самонадеян относно чувствата на жена си. Естествено, това не е чудотворна рецепта и може тя да не Ви помогне.