Щях да се омъжа, но се влюбих в брат му! Не знам как да оправя кашата!

Здравейте!

Спешно се нуждая от вашето компетентно мнение и съвет. На 28 г. съм, зад гърба си имам няколко неуспешни връзки, била съм и разочарована, и предавана, и използвана.

Затова, когато се запознах с М. на морето, въпреки явното упорито ухажване от негова страна, имах едно наум и реших да си позволя само мимолетен флирт. Той обаче се оказа не само възпитан и интелигентен, но и много прям и откровен мъж.

Призна ми, че е впечатлен от външния ми вид, интелекта и поведението, че го привличам от ден на ден все по-силно и за него съм жената, с която би създал семейство и споделил живота до края на дните си. Имал престижна професия и бил в състояние да се грижи за съпруга и деца.

Връзката ни продължи и се задълбочи, след като аз се прибрах в Пловдив, а той – в София, откъдето е. Звънеше ми всяка вечер, без да досажда, а в петък пристигаше и прекарвахме заедно уикенда.

Постепенно се убедих, че е прав, че си подхождаме като двойка – и двамата улегнали, помъдрели, готови за отговорностите, които семейният живот изисква. А това, че той бе по-влюбеният, ми даваше сигурност, че няма пак да страдам от мъжки номера и изневери.

След като накрая чу от мен заветното „да“, ме заведе в София и ме представи на родителите си. Харесахме се взаимно, те дори мило изразиха на глас одобрението си. М. тържествено ми подари пред тях прекрасен годежен пръстен, а с майка му отидохме да ми купи златно колие и обеци, тъй като много държала аз да си ги избера.

Определихме и дата на сватбата – в средата на септември, защото очакваха брат му да си дойде от Германия, където живее и работи. М. гореше от нетърпение да ме запознае с него и на другия ден, след пристигането му, го доведе в Пловдив.

И тук вече нещата се оплескаха. Още щом се погледнахме, усетих, че пропадам в пропаст. Такова вълнение от мъжко присъствие не бях преживявала, а виждах, че и бъдещият ми девер не откъсва очи от мен и стои като поразен от мълния.

То е нещо, което не може с думи да се опише. Виждаш някого за първи път, а чувстваш към него не само емоционално влечение, а и сексуално. Още същата вечер ми се обади от София и ми се обясни в любов. И то така пламенно, че и сега като си припомням онова, което изрече, краката ми се подкосяват.

Каза и друго – че за брат му бракът означава преди всичко отговорност, сигурност и спокойствие и в мен той вижда тъкмо достойната съпруга и майка на децата му – един вид като по каталог аз отговарям на всичките му високи изисквания.

Но това не е любов – онази безразсъдната, лудата, изгарящата любов, на която той е способен и е видял и в моите очи. И че не си представя остатъка от живота си, ако знае, че друг ме люби и притежава, пък ако ще това да е родният му брат…

През сълзи се опитах да му обясня, че вече съм дала дума, при това пред родителите им, че такъв шок те няма да преживеят и колкото и да е трудно и болезнено, сме длъжни да се примирим със ситуацията и да се преборим с чувствата си.

Направо отказа да ме слуша. Щели сме да заминем за Германия, да се оженим и просто да им го съобщим пост фактум. Другото било агония за цял живот, жива смърт, а любовта ни не заслужавала такава жертва…

Докато си блъсках главата какво да правя, чувствайки се мръсница спрямо единия и отчаяно влюбена в другия, съдбата се намеси. Нелепо се подхлъзнах по стълбите в службата и счупих глезена на десния крак и ръката над китката.

Преживях две сложни операции, все още съм в гипс и поне два месеца ми предстоят възстановяване и рехабилитации, затова отменихме датата на сватбата.

М. идва в Пловдив всяка събота и неделя, обгражда ме с обич и внимание и ми дава кураж да изтърпя до сватбата. Брат му пък ми звъни по пет пъти на ден от Германия и настоява да се съглася да дойде, тайно да ме натовари в самолета и ме отведе при себе си…

Сърцето ми подсказва да заложа на любовта, възпитанието и моралът ми диктуват да се примиря и загърбя чувствата.

Може би най-достойно би било да зачеркна и двамата от живота си, но дали това е правилното решение?

Глория