Home / истории / Всичко се плаща на този свят! Сега съм сам като куче!

Всичко се плаща на този свят! Сега съм сам като куче!

Пише ви един самотен мъж, минаващ 70-те. Искам да ви разкажа своята история, която може да послужи за урок на другите.

Живея в голям провинциален град, но всички наоколо са ми чужди. Тъжни и тежки са моите старини.

Гледам се в огледалото – съсипан, напълно побелял и грохнал, и не мога да се позная.

Бях бонвиван, обичах жените и гуляите. Често повтарях, че веднъж се живее и пропуснеш ли мига, единственият прецакан си ти.

Истината е, че загубих съпругата си Кристина, която беше много добър човек, щом ме изтърпя цели 15 години.

Сега си давам сметка, че не й е било лесно – през вечер не се прибирах, а за моите подвизи с жените се носеха легенди. Но нямаше нужда да го чува от хората, случвало се е да се прибера у дома пиян и с непозната мръсница.

без семейство

А някога бях щастлив…

А когато съпругата ми ме предупреди, че ако не престана да скитосвам и да й вгорчавам живота, ще ме напусне, не й повярвах – та аз бях истински чаровник.

Всяка от любовниците ми твърдеше, че би искала да остане завинаги с мен. Да, но моята Кристина беше жена с чест и достойнство. И след като години наред беше преглъщала изневерите ми заради децата, накрая ги взе и замина на другия край на България.

След развода не съм виждал нито нея, нито тях.

Докато бях по-млад, „пеех песента“, че сам съм си достатъчен. Не изпращах редовно издръжка, но и те никога не се обадиха да я поискат. Само веднъж реших да ги изненадам с подаръци за Коледа и… си ги получих обратно.

А сега, когато неистово се нуждая от децата си, нямам очи да им се обадя и да ги помоля за близост. Кой знае, може би вече имам и внуци, но ще умра, без да ги познавам.

И понеже предпочитах удоволствията и не се задържах дълго на работа на едно място, сега получавам минимална пенсия, която ми стига колкото за лекарствата, които пия. Случва се да заспя гладен, а топло ядене не съм хапвал отдавна.

Неотдавна срещнах бивш колега, който ме потупа по рамото и ми каза: „Михаиле, какъв беше, какъв стана…“ Прав е човекът – бях наперен донжуан, превърнах се в тъжен клошар. И не, не искам никой да ме съжалява – сам съм си виновен.

Когато другите се грижеха за семействата си, аз гуляех в компанията на леки жени и фалшиви приятели.

Когато другите градяха дом, аз пропилявах и последната стотинка от заплатата си, за да доставям удоволствие на любовниците си.

Уви, всичко се плаща на този свят! Нека го знаят тези, които все още са млади и могат отсега да се погрижат за старините си.

Михаил

loading...

2 коментара

  1. Mелодраматичната напудретина, е доста инфантилно сътворена. Това ми напомня, за избиване на комплекси, и то чрез трето лице . Спокойно мога да обясня, как след една раздяла чрез развод, си прибрах детето, майката на което беше осъдена да плаща издръжка, която съм приемал докато и когато я плащаше, без да имам претенцията за увеличаване на същата, периодично и назад във времето. Тази жена беше наказана единствено от безразличието ми към нея. Никога, не е лишавана от правата си. Детето ми, сега е на 40 години, има си собствен живот, образование, семейство, свое дете, и постигнати цели, благодарение на моето присъствие . Тази жена (нейната майка ), винаги е присъствала около всички събития, свързани със семейството, никога не е била игнорирана, или с поставени условия от моя страна. Но тя ще бъде винаги някъде в ъгъла, и никога до мен, защото нищо не може да ме задължи да я уважавам. Това никога няма да се случи ! За това, човек може да е сам, но едва ли, тези които са сами, са задължително самотни, просто така ни харесва !

    • Всеки носи своя кръст!!!Вие явно никога не сте уважавали „тази“жена,както я наричате,да не говорим за обич!!!Тук при Вас е различно,Вие сте се грижили за детето си,което е страхотно,а за господина от поста по-горе е различно,той просто е зарязал децата си!!!Мисля ,че разликата е огромна….А за отношението Ви към жената и майка на децата Ви…Вие решавате,твърде лично е!!!

Оставете коментар

Вашият адрес на електронната поща няма да бъде публикуван. Попълнете задължителните полета отбелязани със звезда *

*