Home / истории / В новогодишната нощ по странен начин намерих голямата си любов

В новогодишната нощ по странен начин намерих голямата си любов

За празника трябваше да пътуваме с приятелката ми до остров Корфу, да ни потръгне годината на пътешествия и романтика, поради което отбих всички други покани.

В последния момент дружката ми се отказа. Примирих се с мисълта, че ще прекарам вечерта сама у дома, пред телевизора. Но съдбата имаше друг план за мен.

Не съм от хората, които нямат приятели, но не можех в последния момент да им се натрисам. Никога преди не бях празнувала сама. Ала винаги има първи път.

Напазарувах, сготвих и седнах в хола пред телевизора. Прехвърлях телевизионните канали, настроението ми бе под нулата. Нито гирляндите, нито празничната украса и свещите не можеха да променят атмосферата.

От досада или защото не знаех какво да правя, след ордьовъра посегнах към баницата с късметите. Хапнах една-две хапки и бавно разгърнах късмета: „Неочаквана промяна“.

– Да, бе – засмях се на себе си и измъкнах още едно късметче. „Нов мъж в живота, нова любов“ – не знаех дали да се усмихвам или да плача. Къде го този мъж? Къде е тази любов?

Изненадите на новогодишната нощ

Излязох на балкона и се загледах към съседните прозорци – бенгалски огън, веселба… Стана ми тъжно. Бях хубава и млада, а не бях създала семейство. Имах добра работа, високи доходи.

Нова година

На Нова година се запознахме, снимка: Pixabay.com

Самозалъгвах се, че всичко ми е наред, но в моменти като този виждах, че не е така. Другите празнуваха със съпрузите си, с децата си, а аз стоях сама в голямото си ново и красиво обзаведено жилище.

„И ако така ще ми бъде през цялата година“, въздъхнах тежко, като си помислих за поверието, че както ти мине новогодишната нощ, така ще ти е през цялата година. Влязох в хола и затворих вратата зад себе си.

„По-лошо от това не може да бъде“, промърморих и отидох в кухнята. Тъкмо си наливах чаша вино, когато домът ми се разтресе. Гръм, счупени стъкла…

„Боже, какво е това!“ възкликнах. Прозорците зееха натрошени, пердето се вееше от ледения вятър, а по целия под имаше стъкла. Студеният въздух, който ме лъхна, ме накара бързо да се върна в грозната реалност.

Какъв кошмар! Гирляндите се вееха като шарени парцалчета, а елхата с изпочупените играчки се въргаляше по пода. Празничната трапеза бе отрупана със стъкла…

„Добре, че поне аз съм жива и здрава“, помислих си. Прекръстих се, преглътнах сълзите си, загърнах се и прекрачих на балкона. Чуваше се гълчава отвсякъде. Пред входа бяха наизлезли съседите.

„Срамота. Някой е хвърлил бомба…“ коментираха от всички страни и всеки се жалваше какви са пораженията в дома му. Не ме сдържаше у дома. Слязох пред блока.

– Някакви младежи от петия етаж хвърлили бомба – говореше ми разпалено някакъв висок мъж.

– Вие как разбрахте така бързо? Да не работите в полицията? – подхвърлих жлъчно, треперейки.

– Успокойте се. Цялата треперите – погледна ме в очите съседа. – Казвам се Михаил и живея на третия етаж. Приятно ми е.

– Аз съм Ана от четвъртия – загледах се в него.

– Глупаво е, че така се запознаваме – усмихна се той, а друг съсед подхвърли: „Кой иска да се стопли? По чаша домашно вино“. Другите съседи взеха, аз също. Някой каза: “Наздраве! Все едно сме на площад „Александър Невски“. Нека годината, която идва, да е по-добра и щастлива!“ Сред съседите се чувствах спокойна и дори някак си щастлива, макар че стояхме пред сграда, останала без стъкла.

Тържество, и то какво…

Всички пийвахме и похапвахме. Запознахме се някак неочаквано покрай бомбата.

– Хайде да се качим у нас. Трябваше да имам гости от провинцията, но не дойдоха – предложи Иванов от третия етаж и аз с няколко от съседите се настаних в просторния му апартамент.

Михаил набързо окачи две одеяла на мястото на счупените прозорци. Установих, че съседите ми са много симпатични и не спирах да откривам интересни теми за разговор с един или друг.

Атмосферата бе непринудена, а трапезата обилна – всеки бе донесъл по някой специалитет от своя дом.

– Ани, попита ме откъде зная кой е пуснал бомбата! Ами то е ясно. Само един прозорец е останал здрав – този, който е бил отворен при пускането й. А и само тези съседи не са с нас на масата в момента – усмихна се Михаил, който не работеше в полицията. Беше лъчезарен мъж. – Наздраве!

След като по този неочакван, но приятен начин посрещнахме новата година, в ранните часове всички се разотидохме по домовете си. Заспала съм дълбоко и ме събуди звънене на вратата. Погледнах часовника – бе почти обяд. Разрошена и по нощница отворих вратата. Видях група деца със сурвачки.

Дадох им левчета и сладкиши и тъкмо се канех да се прибирам вкъщи, когато чух:

– Добро утро, съседке!

Не смеех да погледна в очите съседа си от третия етаж.

– Извинете ме за вида ми…

– Няма нищо… Каня ви у дома да разрежем баницата с късмети!

Приех поканата и бързо се накиприх. Започнах новата си година в компанията на най-симпатичния мъж, когото съм срещала. Той си изтегли „Нова любов“, а аз „Партньорство“. Годината ми започна толкова усмихнато и щастливо, че дори не си спомнях за мрачните мисли, които ме бяха налегнали часове по-рано.

Самотата вече не е част от живота ми, а оттогава досега посрещам новите си години в компанията на моя любим Михаил, с когото вече имаме две деца.

А. П.

Изт.:“Журнaл зажената“

loading...

Оставете коментар

Вашият адрес на електронната поща няма да бъде публикуван. Попълнете задължителните полета отбелязани със звезда *

*