Home / истории / Толкова съм глупав! Избрах фалшивата хубавица с големите гърди!

Толкова съм глупав! Избрах фалшивата хубавица с големите гърди!

Както казват хората, каквато каша си надробиш, такава ще сърбаш. За моята драма съм си виновен само аз и може би нямам право да се оплаквам.

Бях на 32, когато осъзнах, че ми е време да създам семейство. Като всички млади мъже се захласвах по красавици – харесвах брюнетки със светли очи, с пищен бюст и дълги крака.

А бразилското дупе беше голям бонус. Мечтаех да срещна модел от кориците на модните списания и се надявах съдбата да ми даде този шанс.

Представях си колко хубаво семейство ще бъдем, с прекрасни дечица, уютен дом и живот като на кино.

По същото време имах добра приятелка – Нора, с която споделях всичко, но тя въобще не се вписваше в моята категория за бъдеща половинка. Разбирахме се чудесно, дори понякога след като бяхме с компанията на заведение, аз я замъквах у дома.

Нора изглеждаше щастлива, а аз мислех, че това е в реда на нещата – просто по приятелски, без ангажименти. Много късно разбрах, че тя ме обича и е истинската жена, от която имам нужда.

Веднъж с няколко приятели заминахме на ски в Боровец. И там срещнах нея – красивата Камелия. Е, не беше зеленоока брюнетка, а блондинка с кафяви очи, затова пък имаше всичко останало – коси до кръста, сочен бюст и крака, които сякаш започваха от сливиците.

блондинката

Сам съм си виновен, че избрах нея

Маникюрът, гримът и прическата й бяха съвършени. Такива бяха и приятелките й. Компаниите ни се сляха и прекарахме най-горещата седмица на света с много алкохол и игрички. За ските почти забравихме, защото ставахме от леглото късно следобед, за да вземем душ и да започнем всичко отначало.

Още там, една сутрин преди да се събудя напълно, помолих Камелия да ми стане съпруга. Разбира се, вече бях успял да й се похваля, че имам два наследствени апартамента и магазин от баба ми, че нашите живеят в голяма къща и съм единственият им син.

А когато тя се съгласи, нямаше по-щастлив от мен. Разделихме се, но само за няколко дни, колкото Камелия да се пренесе при мен във Варна.

През това време, разбира се, споделих с Нора и много се вкиснах, когато тя ми каза, че съм прибързал и че по курортите ходели мацки на лов за мъже. Като стара баба ми припомни поговорката, че за да опознаеш един човек, трябва да изядете една торба сол заедно.

Обвиних я, че ми завижда, вместо да се зарадва на моето щастие. После дори не я поканих на сватбата ни с Камелия, за да не й гледам киселата физиономия в най-хубавия момент от живота ми.

Само че много скоро кулата, която си бях издигнал, се сгромоляса върху мен със страшна сила. Ден след ден откривах истини, които ме смазваха.

Първо се оказа, че Камелия има силикон в гърдите и още в първата брачна нощ ме помоли оттук нататък да не ги галя и мачкам, когато се любим.

После започна да ми демонстрира колко са верни вицовете за блондинките – освен че беше глупава, мързеше я да направи и една салата, камо ли някоя засукана манджа.

Наложи се майка ми да готви за нас и да ни носи храна с тенджерите. Останалите домакински задължения – пране и чистене, поех аз.

През това време Камелия не излизаше от салоните за красота, обикаляше магазините и с невероятна лекота ми харчеше парите. Когато споменах за дете, тя категорично отсече, че в следващите десет години нямала намерение да разваля фигурата си.

Най-страшното от всичко беше, че не можех да проведа и един нормален разговор със съпругата си – не схващаше чувството ми за хумор, а сериозните теми не достигаха до нея.

Дори не усетих как все по-често имам нужда да се видя с Нора, да поговорим, да се посмеем както преди. Като пълен егоист, я натоварвах с проблемите си и не спирах да й се оплаквам.

А тя, милата, ме изслушваше и се опитваше да ми даде съвет. Единственото, с което ме нарани жестоко, беше решението й да се омъжи за един от моите приятели.

Преди това ми каза, че иска да е честна с мен – обичала ме повече от всичко и щяла да запази чувствата си към мен, но осъзнала, че с Димитър ще живее спокойно и сигурно. И дори се пошегува, че след като между тях нямало любов, бракът им със сигурност щял да трае дълго.

Е, приятели, можех да имам истинска жена, а аз избрах фалшива красавица. Не знам докога ще я изтърпя, но за съжаление, вече нямам шанс да бъда с Нора.

Емил

loading...

Оставете коментар

Вашият адрес на електронната поща няма да бъде публикуван. Попълнете задължителните полета отбелязани със звезда *

*