Подготовката за посрещането им започвала още на другия ден след раждането на детето, като бащата и майката на новороденото обирали де що имало златни монети и украшения из къщата, за да ги сложат под възглавницата на детето.
Когато дойдели през нощта, това щяло да подсети орисниците (наръчниците) да му пожелаят богатство и имот.
Сутринта жената, закърмила бебето, обличала дрехите на родилката и обхождала къщите на близки и роднини да ги покани на пита.
Ако малкото било момче, носела пръчка от плодно дърво, а за момиче стигало просто да върви напето.
Разбира се, никоя от поканените не идвала с празни ръце.
Една от тях поръсвала бебето с брашно – да било „бяло и червено“.
След това „задоячката“ вдигала тържествено предварително приготвената погача и я счупвала на главата си с пожелания за имот и стока (ако била пита на момче) или викала: „Събирайте се, сватове и кумове, на момини равни дворове!“
После подскачала (да растяло детето), подвиквала: „Иху-ху!“ и като кръстосвала ръцете си, подавала на гостите да си отчупят от двете парчета на погачата.
За обяда след това нямало никакви особени изисквания, освен накрая да се сборят две жени – и то само в случай, че новороденото било момче.
После всяка от гостенките си измивала ръцете в специалната „молитвена вода“, защото иначе не можела да меси и раздава за покойници, а особено пък да си легне при мъжа!
Чак на тоя ден лехусата се окъпвала с помощта на „закърмачката“ и за пръв път вземала сама да накърми детето си.
После – като първа работа! – трябвало да му ушие една ризка, без да мръдне от мястото си (че да не хойкало много).
Свещта, палена на питата, залепвали на иконата, та малкото да е право и стройно като свещ.
