Home / истории / Отгледах почти сама детето си и го разглезих (няма да повярвате какво направи!)

Отгледах почти сама детето си и го разглезих (няма да повярвате какво направи!)

Отгледах почти сама детето си. Треперех над него, той беше всичко за мен. А аз доста късно разбрах, че съм го превърнала в разглезен егоист, неспособен да поеме отговорност за постъпките си.

Аз самата съм единствено дете, гледано като писано яйце. Въпреки желанието на родителите ми да имат още рожби, майка ми така и не успяла да забременее втори път.

Така че цялата любов и грижи у дома беше за мен. И аз от малка израснах с усещането, че на този свят децата са най-важното нещо и е съвсем нормално те да са центърът на света за своите родители. И разбира се, да бъдат обгрижвани и глезени с цената на всякакви жертви.

Пазена от всичко лошо и научена, че заслужавам да се отнасят към мен като към принцеса, аз се омъжих и за човек, който беше мил, грижовен и непретенциозен към собствените си нужди. И продължих още дълго да бъда дете – поне докато станах на 32.

Най-хубавото и най-лошото дойдоха заедно. За седем години брак, преживях два спонтанни аборта и двамата със съпруга ми почти се бяхме отчаяли, че ще имаме някога деца.

Но слава Богу, дълго чаканият Божидар се появи на бял свят два дни преди Коледа и, както можете да се сетите, веднага се превърна в център на света за мен и баща му и, разбира се, за бабите и дядовците.

дете разглезване

Разглезих го много

Убедена, че съм родена, за да ми се случват само прекрасни неща, аз бях напълно неподготвена за ужасния удар, който ми поднесе съдбата. Съпругът ми почина от инфаркт, когато синът ни беше едва на осем месеца…

Беше повече от ужасно, целият ми свят се срути. На 32 години трябваше да се науча да се грижа сама за себе си и честно казано бях много уплашена. Както и да е, взех се в ръце и постепенно стъпих на краката си – заради Божидар, нали, винаги съм вярвала, че детето е най-важното на този свят и започнах да отглеждам с още повече грижи моя малък принц.

Минаха 30 години. Така и не се ожених повторно. Не че нямах кандидати, но някак все не намирах никого достоен да стане баща на Божидар. А той от палаво момченце вече, разбира се, бе станал голям мъж. Макар че в моите очи все още си беше сладкото бузесто детенце, което за съжаление беше свикнало да му помагам винаги и да оправям кашите, които забърква.

Елеонора – приятелката на сина ми, беше изключително красиво и приятно момиче. И аз нямах търпение да ми стане снаха и да ми роди внучета.

Така че, когато нещата се случиха, както мечтаех, макар и в обратния ред, бях много щастлива. В смисъл, че Елеонора забременя и синът ми й предложи брак.

Всичко изглеждаше от розово по-розово, докато един ден едно момиче не позвъни по телефона на Елеонора с признанието, че и тя е бременна от Божидар!

Оказало се, че тя му е колежка, с която няколко пъти синът ми е бил интимен и достатъчно непредпазлив, че да й направи бебе…

Това обаче съвсем не беше всичко. От самия Божидар нямаше ни вест, ни кост. Просто си беше взел куфара и заминал, без да каже къде. Беше ми оставил бележка, в която пишеше, че се е поддал на изкушение и че съжалява, че така се е случило. И смята да „изчезне за известно време“, докато нещата се поуталожат.

Никога няма да забравя последното изречение от тази бележка: „Мамо, сигурен съм, че ти по-добре от мен знаеш как да постъпиш“.

Напълно безпомощен да се справи с живота си! Това проумях в шока и гнева, които ме обзеха след случилото се.

Не просто безотговорен и разглезен, но и неспособен да вземе сам важни решения за живота си – такъв беше синът, когото отгледах с толкова грижи и жертви.

Разглезвайки прекалено Божидар и предпазвайки го от всичко, аз сама се поставих в ситуация да взема спешни мерки и да помогна, както на Елеонора и нероденото й дете, така и на сина ми.

Още на другия ден повиках ключар и смених бравата на входната врата. Освен за мен, извадих само още един ключ – не за сина си, а за Елеонора, която нямаше къде да живее и беше много уплашена как ще отгледа детето сама. По-хубавите вещи и дрехи на Божидар подарих, останалите просто изхвърлих. Чрез най-добрия му приятел изпратих послание на сина си, че Елеонора и аз сме разочаровани от него и не желаем да го виждаме…

„Епилог“

Слава Богу, нещата се подредиха. Бременността на любовницата се оказа мит. Елеонора остана да живее при мен и роди здраво момиченце. А Божидар – след като повече от година нямаше ни вест, ни кост от него – един ден се появи: с красив букет цветя за мен, с плюшено мече за дъщеря си и плик за Елеонора. В него имаше близо 3 000 лева, които беше успял да спести. Синът ми изяви желание да признае дъщеря си и да се грижи за нея.

На Елеонора й отне почти две години, за да му се довери отново. Но така или иначе, те заживяха заедно и не след дълго се ожениха.

Д. И.

Източник:Жуpнaл

loading...

Оставете коментар

Вашият адрес на електронната поща няма да бъде публикуван. Попълнете задължителните полета отбелязани със звезда *

*