Home / истории / Нейната завист ми причини това – никой не заслужава подобна съдба

Нейната завист ми причини това – никой не заслужава подобна съдба

Това се случи преди доста години. Бях започнал работа в едно училище по поддръжката на парното.

Там се запознах с Вероника – тя беше чистачка, сама отглеждаше малката си дъщеря Мария. Постепенно се сближихме и след известно време заживяхме заедно.

Вечер пазарувахме, прибирахме се и аз й помагах с каквото можех – бяхме като истинско семейство. На работа обаче не издавахме връзката си, макар че колежките й забелязаха промяната у нея. Тя на никого нищо не обясняваше.

Едва след 8 месеца си позволи да каже на колежката си Нина, че сме заедно. Подозирах, че е завистлива, но не предполагах колко далече може да стигне. Пък и нали бяха колежки, не разбирах защо трябва да злобее за щастието на Вероника – сама жена с дете, след като тя имаше и съпруг, и любовник.

Някак беше ненаситна, все в чуждото гледаше и все искаше още, и още… Разбирах добре и намеците й – тя така яко ми се предлагаше… Не че не можех веднъж и аз да се разпиша при нея, но още в началото, като се сближихме, с Вероника си обещахме да не си изневеряваме. А и с нея си ми беше толкова хубаво, не ми липсваше нищо, беше наистина фантастична.

съдба

Не съм щастлив

Нина обаче искаше да ни раздели и не се спираше пред нищо. Заради нея ставаха най-големите ни разправии с Вероника. Веднъж, след един пореден скандал, аз се ядосах и се прибрах в старата си квартира.

Гневът и инатът доста време ме държаха далече от Вероника. Виждахме се само на работа и макар че ми липсваше, пред нея се правех на безразличен. Докато се опитвах да й дам урок, Нина побърза да се възползва максимално от ситуацията и директно започна да ме сваля.

Дори на купона за рождения ден на шефката съвсем открито ми се натискаше. Нищо от това не убягна от вниманието на Вероника, тя беше направо бясна и я гледаше така, все едно ще я убие с поглед.

На следващия ден малката Мария се разболя и от колеги разбрах, че се е наложило майка й да постъпи в болница с нея. Тя прекарваше нощите там, а през деня трябваше да си е на работа…

Представях си колко й е трудно, затова й предложих да оставам при малката, тя така и така ме приемаше за свой баща. Болестта беше лошо нещо, но пък покрай нея ние се върнахме един към друг. И най-неочаквано за мен, Вероника ме изпревари и ми предложи да се оженим.

Бяхме безкрайно щастливи и решихме след месец да подпишем. Обявихме пред колегите намеренията си и дори ги почерпихме. Всички се зарадваха, само Нина още повече се озлоби и се амбицира да ни раздели.

Точно по онова време събираха пари за екскурзия на учениците през ваканцията. В един момент стана ясно, че част от тях ги няма и… липсващите пари са намерени в училището, в гардеробчето на Вероника. За мен беше повече от ясно, че Нина е откраднала парите и е скалъпила тази история, за да натопи моята жена.

Бях наясно с последиците – Вероника щеше да се паникьоса, щеше да започне разследване, нямаше какво да прави с детето. Затова казах, че аз съм откраднал парите и съм ги скрил при нея, защото съм вярвал, че никой няма да се усъмни в нейната честност.

Вероника гледаше като гръмната… Поех вината, защото тя нямаше как да се защити, а ако нея я бяха осъдили, кой щеше да се грижи за малката Мария?

Осъдиха ме и ме прибраха на топло. Вероника няколко пъти идва да ме види и все питаше какво и как се е случило, защо съм посегнал на чуждите средства. Все ме питаше за истината, защото разбираше, че не е това, което бях казал.

Аз обаче държах на своето, не исках тя да се чувства виновна за това, че съм в затвора. Дойде няколко пъти да ме види, но аз така упорито не признавах какво съм направил, след което тя спря да ме посещава. Беше ми много тежко, че изгубих любимата си, но трябваше да се примиря.

Чак след време научих истината. Нина отново се беше издънила. Пак се беше забъркала с чужд мъж и беше посегнала на чужди пари. Този път обаче не й се беше разминало, излязла наяве истината и за предишния случай.

Историята се разчула, стигнала и до Вероника и тя решила да дойде на свиждане и да ми каже колко съжалява, че се е случило така.

Но явно не ни е било писано да сме щастливи заедно – колата, с която пътувала към мен, катастрофирала и моето любимо момиче загинало на място. Такъв удар от съдбата не заслужавахме нито аз, нито тя, а най-малко Мария, която остана сираче.

Вече съм свободен. Но се обвинявам, че не разкрих мръсната тайна за откраднатите пари навреме. Може би ако го бях направил, това нещастие нямаше да се случи.

Боян

loading...

Оставете коментар

Вашият адрес на електронната поща няма да бъде публикуван. Попълнете задължителните полета отбелязани със звезда *

*