Home / истории / Не мога да опиша с думи щастието си!

Не мога да опиша с думи щастието си!

Здравейте! Неотдавна срещнах млада жена, с която се запознах преди години. Толкова се развълнувах, че реших да ви разкажа за нея. Историята й е наистина поучителна.

С Дора лежахме в една болнична стая. Имах някакъв дребен проблем в коляното, обаче на нея й предстоеше тежка операция – налагаше се да й ампутират крака.

Едва 22-годишна, а беше толкова отчаяна. Не си представяше, че може да продължи да живее без един крак.

При нея всеки ден идваше гаджето й – Огнян. Веднъж чух как тя му говори, че е по-добре да я зареже да си намери друго момиче. Не искала да му виси на шията като камък.

Чух го да й отговаря с категоричното: „Не! Няма да го направя, избий си го от главата!“ После я прегърна и дълго я държа в обятията си.

Привечер излязох за малко от стаята, а когато се върнах, заварих Дора да стои пред отворения прозорец. Олюляваше се и аха да полети надолу от седмия етаж на болницата. Извиках я по име и когато тя се обърна, видях, че плаче. Издърпах я и й помогнах да седне на леглото.

После часове си говорехме. Каза ми, че не иска такъв живот – да не може да танцува на сватбата си, пък и въобще надали щяла да има такава. А за детенце дори не можела да мечтае. Каква майка щяла да е, щом нямало да тича след някой дребосък. Направих всичко възможно, за да я успокоя, но струва ми се не много успешно.

Бях още в болницата, когато й отрязаха крака – малко над коляното. Тя непрекъснато молеше за още и още обезболяващи – повече я болеше душата, отколкото раната. Чувах я да стене на сън, мяташе се в кошмари.

После ме изписаха и повече не я видях. Обадих й се по телефона, отговаряше ми сухо и реших, че не иска да я притеснявам. През следващите няколко години често си мислех за нея. Надявах се, че се е успокоила и че е добре.

И онзи ден преживях радост, която не мога да не споделя. Вървях по една алея в Борисовата градина и се загледах в симпатично семейство – красиви родители и две малки момиченца. Разпознах Дора и Огнян!

деца

Щастливи са заедно имат прекрасни деца

Затичах се и я прегърнах. Поговорихме, похвали ми се, че й направили много добра протеза. Съжаляваше, че тогава била толкова изплашена, че допуснала онези глупави мисли да влязат в главата й.

Завършила образованието си, намерила си работа, но сега била в отпуск по майчинство. Нищо от това нямало да се случи обаче, ако Огнян не излязъл голям инат – не я оставил нито за миг, накарал я да повярва, че двамата ще изживеят своето щастие.

Та, когато се тюхкаме за някоя поредна „драма“, е добре да си спомним, че има хора като Дора и нейния прекрасен съпруг.

Елина

loading...

Оставете коментар

Вашият адрес на електронната поща няма да бъде публикуван. Попълнете задължителните полета отбелязани със звезда *

*