Home / истории / Майчиното сърце знае най-добре, затова помогнах на бедния си син

Майчиното сърце знае най-добре, затова помогнах на бедния си син

За нея няма закони, алинеи и параграфи. Няма да намерите и дума в учебниците по право.

Защото майката не може да влезе в ролята на съдник – прокурор или съдия, тъй като всяко нейно решение се диктува от сърцето й. От майчиното сърце!

Бях горда на младини, че родих и отгледах двама сина. Обичах ги и все още ги обичам еднакво, но още докато растяха, виждах колко са различни.

Георги – големият, беше и си остана кротък, затворен и послушен, докато Тодор – малкият, бе палав, своенравен и с всичко се оправяше сам.

Изучиха се, възмъжаха, създадоха семейства и всеки пое по своя път. Тодор направи фирма, потръгна му, учреди още две, разшири бизнеса, вкара и съпругата си да работи при него.

Вече имат три апартамента – двата са отсега наречени за невръстните им момичета и в момента ги дават под наем. Със снахата карат скъпи коли, пазаруват с кредитни карти, почиват задължително в чужбина. С две думи – живеят нашироко.

В същото време Георги и жена му се свиват финансово с чиновническите си заплати и в сравнение с другите направо мизерстват.

Е, не са умрели от глад, но голямата снаха е много зла и завистлива.

Или насъсква мъжа си срещу богатите и стиснати роднини, които били длъжни да им помагат, или го ругае, че бил мухльо и не ставал за нищо.

майчино сърце

Исках просто да помогна на сина си

Колкото и да ми е болно, трябва да призная, че синовете ми напълно се отчуждиха, да не кажа намразиха.

Преди да почине, съпругът ми се опита да говори с Тодор да вземе при себе си брат си, но удари на камък.

Бизнес с роднини не ставал, пък и Георги бил мекушав, инертен, не умеел да рискува и да прави пари.

Може и така да е, но нали разбирате как се чувства една майка, когато децата й материално са на двата полюса?

Разпъната на кръст! Затова реших, че е справедливо аз да помогна на този, който има по-голяма нужда.

Без да съобщавам, продадох изгодно парцела край морето – наследство от баща ми, и дадох парите на Георги, мислейки, че докато съм жива, Тодор едва ли ще опре до тези пари, че да повдигне въпрос.

За съжаление нещата се развиха по най-нелепия възможен начин.

Съпругата на Георги го накарала веднага да си вземат кола, да направят ремонт вкъщи, да накупят маркови дрехи на сина си и да отидат на почивка в Мексико и Перу.

Сигурно онази глупачка се и похвалила тук-там, защото новината стигнала до ушите на жената на Тодор, който побеснял.

Обади ми се по телефона и ми наговори ужасни неща. Обвини ме, че аз съм направила Георги мързелив и мрънкащ неудачник, защото от малък съм го толерирала.

Изкрещя да забравя, че имам още един син, и никога повече да не го търся! И затвори, без да мога да му кажа колко много се гордея с него и колко ме боли, че с брат му са наследили различни гени.

Вече трети месец отказва да ме чуе и не отговаря на съобщенията, които му изпращам.

Страдам, но продължавам да смятам, че постъпих справедливо. Несправедлива е съдбата, която подлага на изпитания родителите с повече деца.

Лидия

Източник:Личнa дрaмa

loading...

Оставете коментар

Вашият адрес на електронната поща няма да бъде публикуван. Попълнете задължителните полета отбелязани със звезда *

*