Home / истории / Красива, умна и с празен поглед – сама си съсипа живота!

Красива, умна и с празен поглед – сама си съсипа живота!

Не допусках, че някой ден Ива ще признае на глас големия си грях и ще се разкае за това, че превърна в кошмар живота на най-близките си хора.

Те – съпругът й Емил и синът й Алекси, я обичаха безрезервно. Затова й прощаваха странностите и дори грубостите, които неведнъж им „сервираше“.

За тях тя беше любимата съпруга и най-добрата майка. Това изчерпваше всичко и отговаряше на всички въпроси.

Ива не се съмняваше, че диригентската палка й се полага от мига, в който е казала „да” на Емил. За някои той беше мъж под чехъл, защото рядко спореше с жена си, не й правеше напук, не се и сещаше за други, гледаше я в очите, искрено искаше по всякакъв начин да й доставя радост, глезеше я нежно дори когато тя му се зъбеше.

Само най-добрият му приятел си позволяваше да го попита защо го прави и как я понася. На този въпрос той имаше само един отговор: „Обичам я!“

Понякога си мислех, че Ива не го заслужава. Беше красива, наистина, умна – няма спор. И успяла – амбициозна фурия като нея не се спираше пред нищо. Жалко, че никога не казваше нещо като „моля“, „ти как мислиш“, „да, имаш право“, „искаш ли…“ Тя не молеше, не признаваше чуждо мнение, винаги беше права, а чуждите желания не я интересуваха.

сълзи

За съжаление няма как да върне времето назад

В тяхното семейство Ива постановяваше, без да допуска коментари. Не се уморяваше да „действа“ мъжа си, а той – да изпълнява поръчките й, вместо да спори с нея, да сбъдва мечтите й.

Опълчи й се само веднъж – когато постави пред абсурден избор Алекси – или тя, или момичето, за което беше решил да се ожени.

Това, че бащата застана зад сина си и неговата любов, я разгневи ужасно. Каза им да се оправят без нея, взе си дълга отпуска и замина, без да каже къде, докога, с кого.

Когато се върна, имаше повод да тържествува – Алекси беше приключил скандалната според майка му връзка, а Емил, макар и несъгласен с него, търсеше начин да го успокои.

За съжаление тази победа на практика провали нейния живот. Връзката с единствения й син изтъняваше бързо и непоправимо.

Може би ако беше смекчила тона, ако беше престанала да се разпорежда с чувствата и плановете му, ако поне веднъж го беше попитала как е и от какво имаше нужда, той нямаше да успее да се измъкне от сянката й.

Но като го направи, не се получи нищо добро. Алекси се пропи – бавно, мазохистично, фатално. Когато Ива си отвори очите за единствения сериозен проблем, който имаше, вече беше късно.

Той не се прибираше, не се обаждаше, когато го търсеше по телефона, караше колегите и приятелите му да го покриват…

Емил не понесе този кошмар – отиде си ей така, на улицата, посред бял ден, покосен от неспасяем инфаркт.

Позволих си да разкажа тази история, защото неотдавна срещнах Ива – все така красива, поддържана, впечатляваща жена. Очите й обаче бяха празни.

Там, където преди не горяха искри, а бляскаха гръмотевици, вече беше опустошено и примирено. Сърце не ми даде да я попитам как е Алекси.

На моя незададен въпрос тя отговори така: „Знаеш ли какво е казала майка Тереза? Ако само съдиш хората, няма да ти остане време да ги обичаш…“

Сигурна съм, че би дала всичко, за да върне времето назад, за да даде спокойствие и топлина на Емил, обич и свобода – на сина си.

Само че беше пропиляла и времето, и шансовете си, и живота – своя и на единствените хора, за които беше отворила сърцето си, макар и по своя си начин.

loading...

Оставете коментар

Вашият адрес на електронната поща няма да бъде публикуван. Попълнете задължителните полета отбелязани със звезда *

*