Home / истории / Какво знаете вие за мъката? Моята приятелка премина през Ада!

Какво знаете вие за мъката? Моята приятелка премина през Ада!

Като си помисля за какво понякога си причинявам безсъние, направо ме хваща яд на мене си.

Мине не мине, и осъмвам в безпокойство за дреболии, в обида за поредното предателство от приятел, в планиране на сметки или ангажименти в предстоящ напрегнат ден, в притеснение за пораснали деца, които чудесно се справят и сами.

Не че нямат значение тези неща, но в никакъв случай не заслужават да прогониш съня си и на сутринта да се чувстваш изтерзана и безсилна.

Мария е друго нещо и я разбирам. Неотдавна ми сподели, че през последните месеци почти не спи нощем. Само придрямва, за да се стресне от поредния кошмар. И как не, жена с нейната съдба трудно може да намери покой и денем, и нощем.

Всичко започна преди пет години. Тогава приятелката ми загуби малкия си син – 13-годишния Асен. Докато карал колело на улицата, го блъсна кола. Не само семейството, но и всички близки и познати потънахме в скръб.

тъга

Не може да спи от мъка

Асен беше толкова лъчезарно дете, мечтаеше да стане лекар и да измисли лекарство за най-страшните болести, за да излекува баба си и дядо си. Всъщност след трагедията с него те си отидоха един след друг само за месец. Съпругът на Мария също не успя да понесе загубата на малкото си момче. Получи инфаркт и почина.

Опитвахме се да намерим някакво утешение за приятелката си, казвахме, че поне големият й син Пламен е до нея и ще й бъде опора. Преди година той замина на студентска бригада в Америка.

Първите месеци й се обаждаше почти всеки ден, разказваше й, че много му харесва и някой ден ще кандидатства за зелена карта, тя да не се притеснява – непременно ще заведе и нея в голямата страна.

После обаче Пламен изведнъж спря да се обажда, изчезна и дни наред никой от приятелите му, които бяха с него, не знаеше къде се намира. Скоро дойде страшната новина – тръгнал сам за Аляска, защото чул, че там на риболовните кораби се изкарват много пари.

Докато закусвал в някакво крайпътно заведение, край него избухнал скандал – непознати мъже се сбили. И добрият Пламен се намесил – опитал се да ги разтърве. Само че в суматохата единият го блъснал и синът на Мария, падайки, си ударил главата в бордюра.

Починал на място. Не мога да ви опиша какво последва… В края на краищата приятелката ми замина, за да погребе момчето си в чуждата земя. Добре поне, че не беше сама, придружи я един неин братовчед.

Когато се върнаха, не можах да я позная – беше побеляла напълно, състарена най-малко с 20 години и страшно отслабнала.

Тогава Мария ми каза: „Вече знам, адът е тук – на земята, а аз сигурно съм била най- голямата грешница в предишен живот, за да ме наказва така Господ. Единствената ми молба към него е да затворя очи и никога вече да не ги отворя.

Каквото и да има в отвъдното, няма да е толкова страшно, колкото животът ми на земята. Щастливи са онези, в чиито сърца не властва единствено болката.“

Често, когато не мога да заспя, се сещам за думите й и вече знам – всяко безсъние като нейното е един малък ад.

loading...

Оставете коментар

Вашият адрес на електронната поща няма да бъде публикуван. Попълнете задължителните полета отбелязани със звезда *

*