Жен-шенът е едно от най-ценните лекарствени растения и се среща рядко в Североизточна Азия – Китай, Корея, и районите на Далечния изток (Приморския край). Култивира се също в Канада и Украйна.
Принадлежи към сем. Бръшлянови (Araliaceae). То е многогодишно тревисто растение с право, най-често единично, тънко стъбло, високо 30-70 см, с връхна розетка от 2-5 листа.
Листата са яркозелени и са разположени в горната част на стъблото. Те са с дръжки, обратно овални, с клиновидна основа, неравномерно назъбени, почти голи.
На главния нерв има единични бели власинки. Цветоносното стъбло се развива едва на третата година. Цветовете са зеленикавобели, двуполови, събрани в съцветие сенник, най-често от 15-20 дребни цветчета. Цъфти през юли.
Плодът е яркочервена ягода с 2-3 бели, плоски, дисковидни, костилкови семена, големи около 3-5 мм. Едно растение дава 70-80 семенца.
Коренът е месест, жълтеникав, с пръстеновидно набръчкана повърхност, обикновено разделен на две основни части – шийка (подземна част на стъблото) и истински (същински) корен.
Дълъг е до 20 см, дебел – 1-3 см, с 2-6 разклонения, по форма наподобява човешка фигура, откъдето китайците са го нарекли човек-корен или корен на живота.
Расте много бавно – коренът на 3-4-годишно растение тежи 2-3 г, а на 50-годишно – едва 25-30 г. Дълго-вечен е – живее до 100 години.
Изисквания
Жен-шенът е много взискателен спрямо почвените и климатичните условия и изисква много грижи при отглеждането.
Развива се добре върху рохкави, дълбоко обработени, добре овлажнени, но дренирани почви, богати на растителен тор, въпреки че реагира добре и на торене с органични торове. Изисква умерено засенчване в гората или по изкуствен начин.
Размножаване
Размножава се чрез засяване на семена в лехи. Семената се засяват веднага след узряването им или през ранна пролет след продължителна стратификация в чист влажен пясък в сандъци или в земята в трапове, дълбоки 50-60 см.
При пролетно засяване без стратификация семената покълнват след около 24 месеца. Плододаването започва на 3-4-ата година.
Изкопаването на корена се извършва не по-рано от 5-ата година, но обикновено на 6-10-годишно растение – колкото по-късно се вади, толкова той е по-ценен.
При изкуствено култивиране той може да нарасне и теглото му да достигне за 5 години до 180 г.
Използваемата част на жен-шена са корените, които се вадят преди цъфтежа – юни, или след цъфтежа в момента на зреенето на плода – втората половина на август.
Събраните корени се потапят във вряла вода за няколко минути или се запарват с водна пара, за да не прораснат, и едва тогава се сушат на сянка или в сушилня при температура до 40°С.
Изсушената билка е полупрозрачна, има червеникав цвят и е със слабо горчив вкус, без миризма. Опакова се в книжни кесии и е със срок на годност 2 години.
Снимка:Fermer.bg
